Изтичащата годност е като горещ картоф
Фотограф: Регал
Стоките с изтичащ срок на годност са като горещ картоф. Производителите и търговците първо се активизират да ги продадат по-бързо на потребителите. Ако не успеят, започват да си прехвърлят "сметката" за тях един на друг. Обикновено я плаща по-слабото звено, т.е. доставчикът, казва производител на храни, предпочел анонимност.
Този сюжет става все по-напрегнат покрай кризата, намалялото потребление и по-бавната обращаемост на продуктите в магазина. Затова и институция като хранителната банка, която би могла бързо да намери приложение на стоките, докато още са годни, би била добър алтернативен вариант. Косвени ползи ще има и за купувачите, защото това би освежило наличностите в магазините.
Търговецът се сблъсква с проблема...
Какво прави един търговец, изправен пред партида с изтичащ срок на годност. Най-често сваля цените под формата на промоции или нарежда повече лица от критичния продукт на регала. Понякога "спасява" въпросните продукти чрез термична обработка и ги предлага на топлата точка в магазина.
Казано накратко, опитва се да ги продаде възможно най-бързо на потребителите. Ако все пак не успее, основната му алтернатива на този етап е да изчака срокът им на годност да изтече (в това време продуктите са в магазина по регалите), след това да ги бракува и да плати разходите по унищожаването им.
От известно време действа заповед на Националната ветеринарномедицинска служба, която не позволя на търговците да връщат непродадени стоки обратно на производителите. Основната идея е да се пресекат опитите те да се влагат вторично в производството. Така търговецът трябва да реши сам проблема със стоките с изтичащ срок, с повредени опаковки и пр., макар те невинаги да се дължат на минуси в неговата организация. Случва се производителят например да е доставил стоката в склада на търговеца, когато тя вече е била във втората третина на своята годност.
От друга страна, залежали стоки може да има и при доставчика. Мениджър на търговска верига обяснява, че в последно време продават основно промоциите, а с някои доставчици не постигат консенсус по условията. "Храна има в доставчика, от когото не съм купил, защото не е дал акция, има в неговия доставчик, защото така и той го е блокирал. Има навсякъде, защото има спад в поръчките, в потреблението и изоставане със средната сметка", казва той.
Друга възможна причина е и лошо планиране от страна на производителя (или липса на такова), но според мениджъра тя е с намаляваща значимост. "Постепенно и доставчиците се учат да си планират производството на база на нашата информация за очакваните продажби през идните месеци и сега по цялата верига на доставки има известна ритмичност", добавя той.
...и връчва сметката на производителя
Представители на производствени компании се оплакват, че търговците на дребно намират начини да прехвърлят голямата част от сметката за бракуваните продукти върху тях . Така например от доставчика веригите събират такса "брак", която е предварително фиксиран процент от продажбите му (твърди се, че е между 1 и 3).
Представител на търговска верига коментира, че решението е добро и за двете страни. Доставчикът предварително знае точно колко ще са разходите му по това перо. А за персонала на веригата действа дисциплиниращо, защото той полага усилия да не го надхвърли.
Когато браковете са по-големи обаче, веригите намират начин да накарат доставчиците да платят за тях, казва друг производител, предпочел анонимност. Това става, като търговецът приспада брака по старите доставки от новите. Тоест, ако на веригата е трябвало да изхвърли 20 кг от една доставка, то взема 100-те килограма от следващата, но ги брои за 80 кг.
"Ето, сега разбирате защо производителите блъскат толкова много Е-та в продуктите си", казва представител на гилдията.
Така че, ако съществува институция като хранителната банка, в която с едно позвъняване търговската верига може да дари стоките, чийто срок на годност изтича, това в голяма степен ще свали напрежението.
Веригата няма да рискува да прави загуби и няма да товари с такси доставчика. Няма и да "изнудва" купувачите си да вземат стоките с изтичащ срок на годност. Освен това и за служителите й ще е по-мотивиращо. Както обяснява един специалист във верига, за персонала, който в повечето случаи не е с особено високи заплати, е изключително обезсърчително да гледа как работодателят му изхвърля тонове храна на боклука.
.