Износът на България още има потенциал
Джилиан Еджуърт е главен икономист на Unicrdit за Източна Европа, Близкия изток и Азия. Тя се присъединява към групата през 2010 г., като преди това е прекарала 8 години в икономическия екип на Deutsche Bank, където е отговаряла за Полша, Унгария, Чехия, Словакия, балтийските страни, Гърция и Ирландия.
Фотограф: Велко Ангелов
Последните прогнози за растежа в България варират между 1.8% от правителството, през 1.5% от ЕК до 1.3% от "Уникредит". Какво седи зад вашата прогноза, кои ще са двигателите?
Те са подобни на тези, които наблюдаваме в много от новите членки на ЕС. При ефектите от еврозоната най-лошото е приключило поне от две гледни точки. Първо, от гледна точка на банковия сектор. Според нас той ще допринася за вътрешното търсене в целия район много по-конструктивно през следващите тримесечия, отколкото го правеше досега. Знаем, че индустриалният сектор в еврозоната се справя по-добре, особено в Германия, и това вече се вижда в данните за промишленото производство. Много хора са вглъбени в годишните данни и те все още обхващат много слабия край на миналата година. Така че след четвъртото тримесечие на 2013 г. ще видим силно подобрение, което вече си личи в тримесечните сезонно изгладени данни в много страни.
Така че, като сложим по-добро промишлено производство и кредит, който да подкрепи вътрешното търсене, това ще подкрепи растежа. Важно за държава като България е, че най-лошото би трябвало да е минало и в държави като Гърция и Италия. Докато за Полша и Чехия естественият търговски партньор е Германия, според мен Югоизточна Европа пострада повече, защото търговските им партньори се оказаха в периферията на еврозоната. Възстановяването може да не е светкавично, но би трябвало да видим положителен ефект върху растежа тук.
Другото нещо е фискалната политика. Видяхме много страни в ЦИЕ да предприемат много строги мерки за консолидация на бюджета. Смятаме, че вече няма нужда от това и фискалната политика може да е малко по-стимулираща икономическата активност.
И вероятно последният елемент е паричната политика. България очевидно внася своята парична политика от еврозоната и, като гледаме, в последната година имаше доста солидни намаления на лихвите. Това също би трябвало да подкрепи активността.
Износът на България обаче забавя растежа си. Мислите ли, че стига някаква точка на насищане, или има още потенциал?
Според мен има още потенциал. Структурно ЦИЕ все още предлагат на Западна Европа много конкурентна база за производство. Има други фактори тук – че глобалната търговия растеше много приглушено през последните 18 месеца и това се отразява и на Европа. Но добрата новина е, че Германия се справя добре и това облагодетелства ЦИЕ. Но трябва да сме реалисти – няма да има бум в глобалната търговия като през 2004 - 2007 г. Така че потенциалният растеж е по-нисък.
До каква степен политическата нестабилност в страната се отразява на растежа?
Ключовата връзка между политическата нестабилност и растежа е способността на страната да привлича преки инвестиции. Сега спрямо преди 2008 г. инвестициите към целия регион са по-малко и това значи, че страните се състезават помежду си много по-силно. Една част от това е и политическата стабилност – и липсата й веднага се отчита като недостатък. Страната може да компенсира с други неща като конкурентен данъчен режим, пазар на труда, инвестиционна среда, инфраструктура, образована работна ръка… Но политическата стабилност е елемент от всяко решение за инвестиции и има своята тежест за това решение.
Цялото интервю
.