Запазването на традиционните храни е важна част от икономиката
Опасността, която носи загубата на традиционни храни и напитки беше основната тема на събитията, организирани във втория ден на изложението InterFood&Drink от Slow Food България. По време на конференцията "Ще се срещнат ли потребителите и производителите" един от основателите на Slow Food – Пиеро Сардо, разказа колко е важно опазването на биоразнообразието да бъде обвързано и със съхраняването на традиционни храни, породи животни, сортове растения и лозя.
"Хората невинаги разбират, че храните също са част от биоразнообразието. Дори днес в научните среди се затрудняват да приемат това нещо. Може да се каже, че приемането е основно заради усилията на Slow Food", обясни Сардо. Той разказа, че в последните десетилетия в Италия са били унищожени 75% от типичните местни породи животни, чието отглеждане е изоставено заради предпочитанието към масова продукция от нови, високопродуктивни типове.
"С понянитята на днешния безмилостен либерализъм се счита, че щом нещо не е високопродуктивно, то не трябва да съществува. Бяхме свидетели на срив на домашното биоразнообразие",коментира Сардо, като добави, че положението не е по-различно и в останалата част на света, включително на Балканите. Запазването на традиционни местни продукти, породи и сортове е важно и от икономическа гледна точка, защото те могат да осигурят трайна заетост на селските и по-отдалечени райони. Освен това тези видове са по-устойчиви на заболявания и вредители, тъй като в продължение на поколения са били селектирани по начин, който да позволи оцеляването им в естествена среда. В тази връзка нуждата от използване на допълнително изкуствено подхранване е намалена до минимум.
Пиеро Сардо изтъкна риска от задушаване на малките производители на традиционни занаятчийски храни за сметка на масовото производство, съобщиха от Slow Food. Последното е свързано и с широко използване на подобрители, консерванти и налага еднакъв, стандартизиран вкус, без разлика къде се намира, посочи Сардо.
"Ние, потребителите, трябва да решим дали един от тези два свята ще изчезне. Когато купуваме, ние правим своя избор и трябва да осъзнаваме, че по този начин ние решаваме нечия съдба. Мнозина си казват – какво толкова, ще живеем без тези продукти. Освен, че това означава загуба на историческа традиция, отговорът, който трябва да дадем е – може да се живее и без Моцарт. Може да се живее и без катедрали, защо не направим паркинги на тяхно място. Може да се живее и без картини. Единственото, което трябва да решим е дали този живот ни харесва.", каза един от основателите на Slow Food.
Десислава Димитрова, координатор на организацията за България, коментира, че в резултат на формалистичното прилагане на европейски регулации малките ферми са лишени от възможността да предлагат продуктите си, а потребителите не могат да си ги купят, дори да искат. Димитрова предупреди, че има риск това да се случи и в останалите държави на Балканите, които тепърва очакват приемане в ЕС.
Наташа Матева от "Слоу Фуд Македония" разказа за проблемите, с които се сблъскват малките производители на млечни продукти в страната. Основният от тях е качеството на млякото, което е доста под нормативните изисквания, а неспазването на добра хигиена оставя много производители само на черния пазар. Македонската организация работи активно за повишаване на информираността на фермерите и за запазване на възможността да продължи използването на сурово мляко в традиционни сирена.
България има много възможности да подпомогне малките производители, включително и с подкрепата на ЕС, но не се възползва от тях. Това коментира Мъгърдич Хулиян от Сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието". По време на работата му в изготвянето на политиката на България за новия програмен период за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, са направени множество проучвания, които показват силно изкривена картина на земеделието в България, отбеляза Хулиян. Той е сред участниците в изготвянето на позицията и приоритетите на България в новата ОСП. Според последното преброяване в страната има 372 хил. земеделски производители, от които 340 хил. са малки, с обем на производство до 8 хил. евро годишно. От тях 70% имат по-малко от 2000 евро приход, а 92% от заетите в малките производства са техни собственици и членове на семейството.
"Това е един много изкривен модел земеделска структура – изключително много на брой малки производители, които обработват много малко на брой земи. Всички останали се обработват от малко на брой големи земеделци, основно зърнопроизводители. Всички сме свидетели на все по-трудния достъп на традиционни български млечни, месни продукти, плодове и зеленчуци поради небалансираната подкрепа и нормативна уредба, в която са поставени", обясни Хулиян.
Той отбеляза, че обезлюдяването на цели райони на страната е резултатът от това. Другият сериозен проблем според него е ниската квалификация на хората, заети в селското стопанство и в следващия ОСП трябва сериозно да се помисли за тяхното образвание.
"Не може да правим нито традиционно, нито модерено земеделие без познания", добави той.
Като решение на проблемите той предлага точно дефиниране на правила, които да са еднакви за всички и да не поставят никого в привилегировано положение. Друга стъпка е самите производители да излязат извън сивата икономика и да имат желание за поемане на отговорност. Икономическите ползи биха били получаване на справедлива цена за производителте и навлизане на свежи средства в местни икономически общности, общо покачване на доходите, каза още Хулиян.
.