Морската сол е предпочитана
Потреблението в България е в пъти над здравословната норма
Солта в България е доста употребяван продукт, въпреки националните кампании за намаляване на потреблението на сол.
Да се живее абсолютно без сол е невъзможно, но консумацията на прекалено много сол също е потенциално смъртоносна. Кулинарните особености на българската кухня предполагат сериозно потребление на тази подправка, най-вече заради сиренето, туршиите, салатите и сушените колбаси.
По приблизителни изчисления на представители на сектора на вносителите и дистрибуторите на сол в България, средното дневно потребление на сол е 15 гр. на човек, което е в пъти над препоръчителните 3-4 гр. и ни нарежда на челните световни позиции по консумация. По-голямата част от нея се поема именно чрез преработените храни и значително по-малко чрез допълнително посоляване.
Въпреки привидното огромно разнообразие от сол на пазара – всъщност тя е основно два вида – морска и каменна. Многото видове се дължат на различните опаковки и разфасовки.
Морската се добива чрез слънчево изпаряване на морска вода, а каменната се копае в открити или закрити рудници. Морската сол, според това колко е едра, е морска кристална, морска мляна и трапезна морска, докато каменната сол е вакуумно-изпарена.
По-популярна сол в България е морската, тъй като е по-евтина и по-разпространена, но практически разлика във вкуса и свойствата на морската и каменната сол няма.
Друг вид е диетичната калиева сол, която е с по-ниско съдържание на натрий.
Всички останали видове сол – розова хималайска, персийска синя, бретонска сива, кипърска черна, хавайска червена сол, са просто вариации на двата основни вида сол, като цветовете обикновено се дължат на естествени минерални примеси и добавки.
И Гергана Гочева, търговски директор на фирма "Промар", която е един от по-големите вносители на сол в България (между 35 и 45 хил.т. - за индустриална и домашна употреба), и Томи Ганчев от GT Group ООД – официален представител на гръцката солна индустрия "Калас", смятат, че така модерната напоследък розова хималайска сол е просто каменна сол със съответния географски произход и с нищо не се различава от останалата каменна сол.
Основните количества морска сол в България се внасят от Тунис и Израел, а каменната идва от Украйна и Беларус. Според Гергана Гочева, най-голям е вносът от Тунис, тъй като солта от там известна с доброто си качество и чистотата си.
По нейните думи местното производство задоволява едва 30% от нуждите на страната и то предимно за индустриални нужди, а не за човешка консумация, заради недостатъчната чистота.
"Дори и по времето на социализма, са се внасяли около 70% от солта, главно от Тунис", коментира тя.
Томи Ганчев от GT Group коментира, че конкуренцията на пазара на сол в България е много голяма, а населението намалява, което води до спад в потреблението на сол.
Гергана Гочева също смята, че пазарът на сол в България бележи спад, но той не се дължи на стремеж към по-здравословно хранене и съзнателно намаляване на потреблението. "Причините са чисто икономически", каза тя. Обяснението е общото намаление на местната преработка и производство на храни, в които традиционно се използва сол. Индустрии като месната, млечната и консервната традиционно използват големи количества сол, но тъй като местното производство бележи спад и голяма част от тези храни са вносни, тоест посолени извън България, потреблението на сол от хранителната индустрия в страната логично намалява.
"Има и известно намаление на потреблението на пакетажна сол – хората по-рядко си купуват пресни зеленчуци, които да си посолят", каза Гочева.
Томи Ганчев посочи, че за българите солта е продукт, който струва стотинки, въпреки че появата на солниците "Калас" донякъде са променили този навик. По неговите думи компанията не е увеличила цените на своите продукти съществено през последните шест-седем години, защото не е в неин интерес изкуствено да вдигат цените.
Гергана Гочева посочи, че цената на морската солта доста влияе от климатичните проявления поради начина на добив и ако времето е било влажно и дъждовно, цената се покачва. "Тази зима цените паднаха, защото времето е сухо, в сравнение с миналата", коментира тя.








