Ръстът на цените надува и инфлацията
Поскъпването на храните от първа необходимост повишава и инфлацията с всички произтичащи от това негативни ефекти върху потреблението, което продължава да е свито и което при замразените доходи и затегнатото банково кредитиране трудно може да се очаква скоро да се превърне отново в двигател на икономическия растеж. Това предупреждават икономистите .
Водещи по поскъпване за септември - последния месец, за който има налични данни в статистиката, са именно цените на хранителните продукти (2.4%), които формират и най-голяма част от разходите на средностатистическите домакинства в страната - 37%.
Животът в страната през деветия месец на годината поскъпна с 0.8% спрямо август, а с това натрупаната годишна инфлация скочи до 3.5% - повече, отколкото правителството предвиждаше за цялата година. Правителствените прогнози за инфлацията са тя да достигне 3.2% в края на годината, а от МВФ прогнозират 2.2%. Това би се случило само ако през месеците до края на годината наблюдаваме дефлационни процеси - нещо, което според анализаторите няма как да се случи.
"При инфлация винаги поскъпват храните от първа необходимост, защото те се купуват задължително от населението", коментира Величка Рангелова, доктор по икономика и бивш зам.-директор на НСИ. Лошото според нея е, че това е съпътствано от замразяване на доходите. "Комбинацията от повишаване на инфлацията и замразяване на доходите автоматично свива брутния вътрешен продукт на страната и води до обедняване", предупреди Рангелова.
"Притеснителното е, че ако цените продължат да растат, това може да окаже допълнително негативно въздействие върху и без това свитото потребление", предупреди още през лятото и икономистът Петър Чобанов, който е бивш изпълнителен директор на несъществуващата вече Агенция за икономически анализи и прогнози, а сега преподава по финанси в УНСС.
Макар повечето анализатори да са убедени, че през третото тримесечие икономиката най-сетне ще отчете макар и малък годишен ръст, при сегашното състояние на домакинствата, бизнеса и правителствената политика излизането от кризата според тях се очертава като бавен и мъчителен процес.
Проблемът идва от слабото вътрешно търсене - частното потребление и правителствените покупки, акумулиращи общо 73.3% от БВП. За първото и второто тримесечие те се свиха съответно със 7.6 и над 19.9% на годишна база, което задълбочи рецесията в страната. Спадът на правителствените разходи освен със стремежа да се ограничи бюджетният дефицит се обясняваше и с по-високата им база от миналата година, когато те все още растяха заради парламентарните избори.
Чуждите анализатори също изтъкват проблема със слабото вътрешно потребление в страните - членки от Централна и Източна Европа, в това число и България. "Растежът в тези страни не е устойчив. Възстановяването се движи от промишленото производство и няма сигнали това да се пренася и върху потреблението", коментира наскоро пред "Асошиейтед прес" Дейвид Оксли, икономист за развиващите се пазари на базираното в Лондон звено Capital Economics.
.