Йордан Войнов: Причината да има соя в "Стара планина" се оказа немарливост на фирмите
Гръмко рекламираният от земеделския министър ведомствен месен стандарт "Стара планина" затъна в проблеми, след като преди две седмици държавната ветеринарна лаборатория откри соя в продуктите на четири компании. Последвалите проби в Германия показаха, че става дума за толкова минимални количества, че може да се говори само за замърсяване.
При една от фирмите проблемът е в използваните подправки, при друга може би става дума за замърсяване на използваното месо, внос от ЕС. Въпреки предварителните закани на земеделския министър и четирите фирми се разминаха без глоби, а лицензите им бяха върнати. За случилото се и за това предстоят ли и какви промени във ветеринарния контрол разговаряме с директора на Националната ветеринарномедицинска служба Йордан Войнов.
Г-н Войнов, какво показаха вашите проверки в четирите предприятия, в чиито продукти бяха открити минимални количества соя?
- Има пропуски, които не са съществени, но все пак ги има. По-важното е, че наличието на следи от соя, което намерихме в пробите, не е от подправките, както твърдяха от асоциацията на месопреработвателите, а причината е друга. Би трябвало те сами да си изяснят каква е, защото явно е в тях. По всяка вероятност става дума за това, че технологичните линии, които използват, не са почистени както трябва и затова има остатъци от соя.
Говореше се за промяна на стандарта "Стара планина", която да позволи минимални количества соя в продуктите...
- Категорични сме, че не трябва да има промяна на стандарта, защото е видно, че причината не е в подправките, а само и единствено в самите месопреработватели заради занижената хигиена на технологичните им линии. Ние официално поискахме становище и от Министерството на здравеопазването за това какъв е прагът на алергичност за соята, но те не се наеха да ни отговорят категорично, в проценти.
Така че няма и на какво да стъпим, за да може да кажем - толкова е алергичният праг. Няма да има промяна на стандарта, методът, по който ще се правят оттук нататък изследванията, ще бъде този, който се използва в Германия - "Елайза" (метод за количествено изследване, бел.ред.) Ние ще го внедрим.
В какъв срок може да бъде внедрен и акредитиран този метод?
- Акредитацията не е проблем, защото за нея се изисква да бъдат направени достатъчен брой изследвания. Това ще го правим в движение. Мисля, че в рамките на 2-3 седмици ще бъдем готови. Пак казвам - видя се, че макар и в движение, макар и с ограничени възможности, първите проби в България съвпадат с тези в Германия.
Но критиката всъщност беше за начина, по който съобщихте за наличие на соя - без да е ясно за какво количество става дума, и се възприе, че фирмите заместват месо със соя...
- Съгласен съм, но това в случая нямаше значение, защото в стандарта ясно е разписано, че не трябва да има соя, а ние открихме това нарушение. Вече на следващ етап искахме да изясним дали нарушението е направено умишлено или е от немарливост. В случая излезе, че става дума за немарливост от страна на фирмите. Пак повтарям - причината не е в подправките.
Споменахте контрола - преди дни стана ясно, че досега сте взели само 12 проби за соя, при положение че във вашия регистър има над 80 фирми с лиценз за "Стара планина". Смятате ли, че този контрол е достатъчен?
- По стандарта "Стара планина" сме направили може би над 200 - 300 проби. За соята са около 20.
Другите за какво са?
- За физико-химични показатели. За всеки продукт сме разработили конкретни таблици и това е уникално. Когато не се спазват компонентите, които трябва да се използват, когато има мърдане, крайният резултат не се получава и така хващаме, че има нередност. Така че се правят достатъчен брой проби.
С тази тема обаче в България се преекспонира, философията в световен мащаб е съвсем друга. Ние казваме, че държавата трябва с хилядите на брой проби де факто да изследва всеки грам. Това е сбъркано. В цял свят философията е, че отговорният е производителят, той има разработени системи за самоконтрол и обезпечава целия си производствен цикъл с N броя проби, които са вътрешен мониторинг.
Държавата упражнява контрол върху контрола. Тя може само един път в годината да вземе контролна проба и да я съпостави с тези на производителя. И ако не се засичат, се взимат мерки. А ние сме решили, че производителите само ще произвеждат, а държавата ще контролира всяко грамче.
Всъщност вие обещахте този вид контрол...
- Ние го обещахме, защото все пак "Стара планина" е наша инициатива. И за да не се срине крехкото доверие на потребителя, разпоредихме този засилен контрол. Ние реално го дублираме - наш лекар физически присъства при производството и втори път вземаме проби от търговската мрежа.
Имаше критика към стандартите, че не изискват конкретен вид месо, което да се използва в продуктите. Защо липсва такова изискване?
- Това са несериозни неща. В края на краищата в направата на тези стандарти участват широкоспектърна група от експерти - контролни органи, научни работници, представители на институтите, технолози, бизнесът. Да се твърди сега, че трябва да се сложи например в салама филе, това са несериозни неща. Има си технолози, които го правят. Отговаря си на всички физико-химични показатели, за нас това е важното.
През лятото частно практикуващите ветеринарни лекари протестираха, защото не бяха получили средствата за профилактика. Успяхте ли да се разплатите с тях?
- Вчера пуснахме парите. И това е специална тема, защото никъде в света не съществува прилаганият тук модел - ветеринарните лекари да изпълняват имунно-профилактичната програма и държавата, респективно ветеринарномедицинската служба, да плаща за това.
В другите страни заплащането става през здравноосигурителни фондове, в които всеки фермер осигурява здравно своите животни. Оттам той избира лекаря, който го обслужва, а при нас има разделение по участъци.
Обмисляте ли това да се случи и в България?
- Обмисляме го, това е приоритет. Фермерът ще е задължен в началото на годината да осигури своите животни в този здравноосигурителен фонд, в който влизат неговите пари, в някакъв процент и пари от държавата. Този фонд се управлява от фермери, лекари, представител на държавата и т.н.
Кога обмисляте да се случи тази промяна?
- Не мога да кажа, евентуално от следващата година може да се мисли. Ще се мисли и каква да е формата, въпросът е собственикът да бъде ангажиран, защото в момента не е.
Като споменахте следващата година, означава ли, че очаквате първите суми от собствениците на животни да се събират през 2011 г.?
- Далеч съм от мисълта, че след няколко месеца ще започнем да ги събираме. Идеята беше част от тези суми да минават през фонд "Земеделие" и част от практикуващите лекари да ги получават оттам. Това е въпрос на политическо решение.
Частните ветеринарни лекари твърдят, че в момента всеки може да си закупи препарати за ветеринарна медицина и да ги използва върху животните сам. Обмисляте ли това да се промени?
- Може би е така, но в техния закон за съсловната организация е ясно упоменато, че те самите упражняват контрол върху това какво и къде се продава. Те много добре знаят какво става, в същото време тяхно задължение е да информират официалния лекар в дадената община.
Помислили сме и за това, планираме изменение на закона, според което във ветеринарномедицинските аптеки да не се предлагат препарати с карентни срокове.
Къде ще се предлагат?
- Нашата идея е да се закупуват от складовете на едро, които зареждат лекарите, упражняващи ветеринарна дейност. Целта е само лекарите да имат достъп до лекарства с карентен срок, защото тяхно е задължението да ги прилагат и да информират за това. Например да информират млекосъбирателния пункт или предприятието, за да може това мляко да бъде изолирано и да не влиза в хранителната верига.
Кога ще влезе тази промяна?
-Надяваме се, че ще стане максимално бързо, заложили сме я като изменение на закона (за ветеринарномедицинската дейност- бел.ред.) и очакваме съгласувателна процедура.
Какви други изменения на закона предвиждате?
- Другите промени ще са за екарисажите, защото и там е сбъркан моделът. Никъде в света няма такава формула - държавата хем да контролира екарисажите, хем да им плаща. В Германия става чрез здравноосигурителния фонд, в Испания всеки фермер сключва договор с екарисажите и си заплаща за услугите. Ние сме стъпили на примера на Испания.
Предвиждаме всеки фермер да си сключи договор с екарисажа и да си плаща, а за малките, които са с по 1-2 животни, и за безстопанствените - кучета и др., да плащат общините. По този начин се разтоварва и държавата. В момента повече от половината от бюджета на нашата служба отива за екарисажите.
Какви средства отделяте?
- Миналата година отидоха около 10 млн. лв., което е адски много и е несвойствена дейност за контролен орган.
.