Проф. Борис Стоименов: Засега няма съществен интерес към птичи продукти "Стара планина"
Причината е в изискванията на стандарта, казва председателят на Съюза на птицевъдите в БългарияКакъв е интересът на фирмите от сектора към производството на пилешки колбаси по утвърдения стандарт "Стара планина"?
- Засега няма съществен интерес. Поне на нас в браншовия съюз не ни е известно.
Защо предложенията за колбаси от птиче месо са толкова малко в сравнение с това, което предлагат прозиводителите на колбаси от свинко и говеждо месо?
- Причината е в изискванията, поставени в утвърдения стандарт. Според записаното в него пилешкото и пуешкото месо, което се използва за колбасите, трябва да е без кожа. Това означава, че тази кожа трябва да се сваля на ръка, което е много трудоемко и нерентабилно. Още повече, че в нея има мазнини, които могат да се използват, вместо след това допълнително да се добавят в колбасите мас или сланина.
От НВМС не са ли търсили експертите на браншовия съюз при подготовката на стандартите "Стара планина" за колбасите от птиче месо?
- Не са ни търсили и не знам кой ги е правил. Според мен тези стандарти са измислени, за да се покаже дейност или някой да си вдигне цените на продуктите.
Има ли нужда от подобна регламентация на продукцията на сектора, потребителите недоволстват от това, което се влага в колбасите не само от птиче месо?
- Смятам, че ако върху обвивката на колбаса и върху етикета му е изписано какво съдържа той и каква е технологията на производството му, потребителите ще могат сами да направят своя избор. Не ми е известно в Европа да има продукти от птиче месо, в които да не се използва кожата. Възможно е да има в някои супер деликатесни продукти. Трябва да се прилагат европейските директиви и стандарти едно към едно.
Как птицевъдният бранш ще приключи 2010 г., какви са очакванията ви?
- Миналата година, когато бе разгарът на кризата, нашият бранш отчете прогрес. Тази година обаче вървим назад. И причината за това са цените на птичето месо и яйцата, които са под необходимото за издръжката на производителите. В същото време Комисията за защита на потребителите продължава да ни съди за това, че сме се опитвали да измислим, как да не продаваме на загуба, а и да не е скъпо за потребителите. Основната част от държавните служители не разбират езика на бизнеса и затова сме в постоянно противоречие, вместо да действаме в една посока.








