Производителят на Joko се превърна от пазарен лидер във фалирала компания*

Всичко вече е разпродадено. Останали са само теренът и сградата върху него. Някога там имаше производство, сега - остатъци от кашони и прах. До десетина дни и теренът ще бъде обявен за продажба.

Тази история има всички задължителни реквизити на един фалит - банкери-ликвидатори, съдия-изпълнители, дългове, търгове, разпродажби, закрита фабрика, загубен бизнес за няколко милиона. Това не е първият случай, в който собственикът в един момент не притежава нищо, а банката продава всичко, от което може да се вземат пари. Пък било то и за дребни стотинки. Далеч няма да е и последната, защото покрай кризата фалитите станаха чести събития. Тя обаче може да е поучителна за всички, които правят бизнес.

Историята на Joko

Joko е търговската марка на фирмата "Йордан Коцев" ЕООД. Почти сигурно е, че допреди две години в кухнята ви е имало поне един продукт на тази фирма. Портфолиото й включваше всевъзможни гъби и гъбички, четки и четчици, парцали и парцалчета, кутии за щипки, кофи и метли... В силните си години в края на 90-те и началото на сегашното десетилетие компанията предлагаше над 500 артикула за почистване и домакинството.

На вид бизнесът на фирмата изглежда малък, защото тя предлагаше гъби за по 30-40 стотинки или легени за по 3-4 лв. През последните години компанията не е публикувала финансовите си отчети, но от по-старите се вижда, че тя е правила оборот от по няколко милиона лева. През 2001 г. продажбите й са били близо 6 млн. лв. В същия момент Joko беше почти единствен играч на пазара на дребни пособия за домакинството и работеше при слаба конкуренция. Продуктите й бяха в магазините на всички вериги.

Голяма част от асротимента на Joko се произвеждаше в България. Фирмата имаше собствена производствена база в Чомаковци до Червен бряг, а след 2000 г. започна да се разраства и в Румъния, където инвестира в машини и складове. Останалата част от портфолиото се внасяше от други страни, препакетираше и брандираше с българската марка.
Всичко разказано дотук е в минало време, защото нищо от старата сила на Joko вече не съществува.

"През 2005 г. започнаха финансовите й проблеми", разказа един от дистрибуторите й. "Фирмата бавеше доставките все повече. Постепенно спряхме да работим с нея. Joko имаше големи кредити, които в един момент спря да обслужва. След това банката си я взе", обясни той.

Разпродажба

В края на 2006 г. или началото на 2007 г. ОББ, банката - кредитор на "Йордан Коцев" ЕООД, влезе във владение и започна да разпродава цялото имущество - коли, машини, стока, разказва един от купувалите - собственикът на "Батерия" - Никопол, Максим Минков. Той е придобил машини от бившата вече фабрика и огромно количество стока, която сега препродава. "Купувал съм машини и от друга фалирала фирма. Ако нормалната цена е 10-15 хил. лв., на такъв търг можеш да купиш машина и за 1000 лв.", казва той.

Разпродажба е имало и на собствеността на компанията в Румъния. Сега единственото останало, за което ще се търси собственик, е теренът и цехът в Чомаковци. Частният съдя-изпълнител Цветозар Найденов обясни пред "Капитал", че до десетина дни ще обяви нов търг, след като предишния, насрочен за 10 септември тази година, не се е състоял. Началната цена е за над 250 хил. лв. за 6 дка терен и сгради върху него.

Изводите

Противно на тенденцията фалитите напоследък да са и заради кризата, в тази история тя не играе роля. Проблемите на фирмата са започнали още в момент, в който пазарите и икономиката бяха нагоре.

Затова причината за фалита трябва да се потърси някъде другаде. Според партньори на производителя на Joko бизнесът на компанията се е влошил заради прекалено бързата експанзия, част от която е и инвестицията в Румъния и последвалата след това задлъжнялост. Обобщено в едно изречение - резултатът е такъв след грешни мениджърски решения.

В момента, в който Joko започна да изчезва, конкурентите й се възползваха от слабостта и бързо заеха местата й на рафтовете в търговската мрежа. В момента един от най-силните играчи (с близо 14 млн. лв. приходи за миналата година) на този пазар е компанията "Конвой уърлд", която прави продукти с марката Convoy, а от 2000 г. има нова производствена база в Кътина.

Друг конкурент е "Боив комерс" - фирма, създадена от бивши служители на "Йордан Коцев".

Сега нищо чудно да видите някъде из магазините синия делфин от логото на Joko. Но това ще е стока, разпродадена от цеха след фалита. След това марката най-вероятно ще изчезне.

Собственикът на Joko Йордан Коцев всъщност също не може да бъде открит.

Ловци на оферти Фалитите и задлъжнелите фирми и граждани си имат реален измерител. Той може да се види на сайта на камарата на частните съдебни изпълнители. Председателят на камарата Георги Дичев съобщи пред "Капитал", че през миналата година продажбите на недвижими имоти на нередовни длъжници са се увеличили над два пъти в сравнение с 2008 г. През 2009 г. са продадени над 2500 имота, а година по-рано - под 1200. При недвижимото имущество - техника, машини, коли, стока... реализираните сделки са още повече: 1600 за 2009 г. спрямо по-малко от 500 за 2008 г. "Кризата предизвика голямо предлагане... Ръст има и според предварителните данни за полугодието на 2010 г. Той е поне 20%", каза Дичев. Ако преди кандидатите са купували с инвестиционна цел, сега клиентите на търговете на частните съдя-изпълнители са крайни. Тоест сега може да си купите машина, стока, кола на изгодна оферта.

*Оригинлно заглавие: "Две машини и три гъби"

• Facebook
• Twitter
• Email