ЕС търси решение в стария спор за ГМО с нови правила*
Подозренията и предразсъдъците са основно гориво в европейския дебат за генетично модифицираните организми (ГМО). Докато учени и фермери смятат, че биотехнологиите са единственото решение за изхранване на световното население, много европейски граждани се опасяват, че ГМО идват директно "от кухнята на Франкенщайн".
Европейските политици все по-често се оказват натясно между науката и общественото мнение. Първо, заради растящите цени на храните, второ, заради все по-спорните търговски споразумения с държави, изнасящи ГМО продукти, и трето, заради задълбочаващата се пропаст между страните в ЕС, които искат да затегнат предпазната мрежа около генното
инженерство, и тези, които искат да я отпуснат.
Настоящото европейско законодателство задълбочава този спор - според него Европейската служба за безопасност на храните трябва да се произнесе научно за всяко ГМО растение, което някой иска да отглежда в ЕС. Дори ако даде лиценз (което се е случвало седем пъти в историята), той трябва да бъде одобрен и от страните членки. Те обаче рядко постигат общо становище.
Еврокомисията търси изход от тази
Мъртва хватка
На 13 юли тя предложи да промени правилата, регламентиращи отглеждането на ГМО култури в ЕС. Според проекта всяка държава ще решава сама дали да допуска на територията си одобрените от научната агенция генно модифицирани растения, или да ги забрани по "социално-икономически, етични или морални причини като масово несъгласие на част от населението". Така страните, които искат изцяло органично земеделие, няма да са принудени да допускат ГМО, а останалите ще могат да отглеждат иновативните култури без вето от европейските си партньори.
Преговорите по предложението ще започнат на 3 септември между посланиците на страните - членки в ЕС, които трябва да подготвят почвата за предстоящите тежки дискусии по темата в Съвета на земеделските министри (27 септември) и на министрите по екологията (14 октомври). Постигането на обща позиция между министрите е само първата битка - ако я спечелят, те ще трябва да се преборят за консенсус и с Европейския парламент, който стана равен с държавите членки в законодателството в тази област.
Първите реакции срещу предложението на Брюксел бяха отрицателни. Държавите в ЕС отдавна са разделени на два твърди и почти равностойни лагера по ГМО темата - поддръжници на този тип земеделие са Великобритания, Испания, скандинавските страни, Холандия и Белгия, а противници - Австрия, Германия, Полша, Франция, Италия и Гърция. Този разнобой означава, че Съветът на министрите почти никога не успява да вземе решение по въпроса. Това не вещае нищо добро за преговорите наесен.
Инициативата на Брюксел беше посрещната с подозрение в почти всички държави независимо от коя страна на
ГМО барикадата
стоят. Евродепутати социалисти и либерали пък разкритикуваха евентуалното връщане на решенията за ГМО в "национални" ръце. "Еврокомисията абдикира от отговорност, подкопава общия пазар и общата земеделска политика и създава опасен прецедент в търсенето на национални решения по трансгранични въпроси", заяви Ги Верхофщад, лидер на либералната група в Европарламента.
Потенциалната промяна на правилата разбуни и духовете на лобистите по ГМО въпроси. Индустрията, която развива биотехнологии, разкритикува предложението на комисията като "насочено против науката". Активистите срещу ГМО също приеха идеята на Брюксел не като победа, а като опасност. "Страните членки ще загубят правото да забранят ГМО култури
заради риск за здравето, природата и опасност от зараза, въпреки че това са най-сериозните правни аргументи. Вместо това Еврокомисията им предлага само вратичка да ограничат ГМО по "етични" съображения, които лесно могат да бъдат оборени в съда", обясниха пред "Капитал" от европейския клон на "Приятели на Земята", организация, която лобира срещу ГМО. "Така всяка страна, която иска да забрани ГМО според новите правила, ще бъде уязвима от съдебно преследване от биотехнологичните корпорации, които се опитват да прокарат ГМО култури в Европа", заяви Муте Шимпф, активист на "Приятели на Земята". Организацията призова Съвета на министрите и Европарламента да отхвърлят предложението на комисията.
САЩ и Световната търговска организация (СТО) също се включиха в европейския спор. Те отдавна мърморят срещу европейските държави, блокиращи разпространението на ГМО в разрез с международни пазарни спогодби. Още през 2006 г. САЩ, Канада и Аржентина внесоха в СТО оплакване срещу ЕС, което получи подкрепата на организацията, но не смекчи позицията на европейските опоненти на ГМО. В края на юли американският търговски представител Рон Кърк заяви, че предложението на комисията само ще усложни спора. "
Окуражени сме, че ЕС се ангажира с по-прозрачен процес за вземане на решения, но това няма как да стане, ако всяка държава решава дали да допусне ГМО, чиято безопасност е гарантирана от европейската агенция", каза Кърк в Питсбърг. Президентът Барак Обама е под засилен натиск от мощните земеделски лобита да наложи санкции, ако ЕС не вдигне забраната. Ден преди речта на Кърк на 29 юли Обама получи поредното подобно искане от American Farm Bureau Federation, най-голямата фермерска организация в САЩ. "Ако ЕС не премине веднага към навременни регулаторни решения, базирани на научни факти, президентската администрация трябва да ги принуди със санкции", пише в искането до Обама, цитирано от Reuters.
Външният натиск върху ЕС за облекчаване на ГМО правилата не е от вчера; същевременно заради опозицията в някои страни европейското право ограничава силно този тип земеделие - в ЕС се отглеждат няколко типа генно изменена царевица и картофи, които не се използват за фураж и храни, а само за индустриални цели (например производство на целулоза). Същевременно животновъдите в ЕС са силно зависими от вноса на ГМО фураж за пилета и добитък. В комбинация с растящите цени на фуража в световен мащаб тази зависимост оскъпява месото. "Ако не започне да произвежда сам такъв фураж, ЕС е пред дилема - или европейците да плащат най-високите цени за храна в света, или да намалят производството на месо, млечни продукти и яйца", обясни пред "Капитал" професор Кристофър Лийвър, експерт по растителнa биохимия в Оксфордския университет.
Търговските и политически въпроси засега засенчват научните аргументи в дебата за ГМО, а те също не са еднозначни. Генното инженерство се използва в земеделието от 40 години често с впечатляващи резултати - например "житото джудже", спасило от глад милиони в Южна Азия през 70-те години. Неговият създател, американският агроном Норман Борлауг, спечели Нобелова награда за мир. Същевременно все още знаем твърде малко за ефектите на ГМО върху природата и човешкото здраве.
Европейската служба за безопасност на храните отдавна е под натиск от страни членки и представители на зеленото лоби, които смятат, че агенцията одобрява ГМ продукти не чрез научна оценка на риска, а според лобизма на американски фирми - производители на ГМО. Според доклад, подготвен от британския университет в Ексетър и представен на 6 юли от Групата на Зелените в Европарламента, агенцията не отчита дългосрочния риск от трансфер на гени от ГМ растения към други организми и базира заключенията си върху твърде ограничени проучвания. Критиките на зелените дойдоха въпреки неколкократното в последните години "затягане" на критериите в агенцията.
Засега изглежда, че битката ще се проточи все по-яростно и без ясен победител. "Изходът ще зависи от това дали цените на храните ще продължат да растат - ако да, противниците на ГМО вероятно ще трябва да ги допуснат в собствените си полета", каза Паоло де Кастро, председател на комисията по земеделие в Европейския парламент. Това изглежда е рационалният сценарий, но опитът показва, че в ЕС той невинаги е най-лесно осъществим.
*Оригинално заглавие: Между страха и науката
.