Трите мита за икономиката на САЩ
Г-20 призовава членуващите страни да намалят бюджетните си дефицити. Сенатът на САЩ замразява по-нататъшните помощи за безработни. Ръководителят на Кръглата бизнес маса критикува Обама, че подкопава американския капитализъм. Уолстрийт успява да смекчи реформата. Зависи от политиката ви дали ще харесате или не това.
Има обаче един проблем. Все още живеем в свят на илюзии. Повечето хора нямат представа какво в действителност се случва в икономиката. А ако не сме запознати с фактите, как можем да взимаме информирани решения? Ето трите най-големи мита за икономиката - нещата, които всеки си мисли, че знае за икономиката, но не са точно така.
Мит 1: Безработицата е под 10%
Официалното равнище на безработицата - 9,7% - е заблуда и трябва да се приема по този начин. Така наречената непълна заетост на работната ръка, например, обхваща и обезсърчените хора, които търсят работа, и американците, които пък са принудени да приемат непълно работно време. Това равнище към този момент е 16,6% - точно под неотдавнашния максимум и двойно над равнището, на което бе преди няколко години.
Дори това може да не разкрива цялата история. Много хора просто са изпаднали от статистиката на работната сила. Анализ на данни в министерството на труда на САЩ сочи, че в страната има 79 милиона мъже на възраст между 25 и 65 години. И близо 18 милиона от тях или 22% са изцяло безработни. (През 50-те години равнището им бе под 10%). А този резултат дори не отчита американците, които тъй като не могат да си намерят работа на пълен работен ден и затова се задоволяват с непълен. Прибавете ги към общата сметка и ще излезе, че около 25% от мъжете в разцвета на силите си нямат работа на пълен работен ден.
Мит 2: Пазарите изпадат в паника заради дефицита
След като Г-20 го казва, по-добре е САЩ и останалите водещи страни да намалят бюджетните си дефицити преди края на света. А може би пазарите трябва да изпадат в паника заради дефицитите. Ако го правеха, лихвите по държавните облигации щяха да се покачват стремително. Напоследък обаче лихвите по американските облигации рязко спадат. Доходността на 30-годишната държавна облигация е намаляла до едва 4%. Според историческите стандарти това е незначителна сума.
Пазарите на облигации почти са изпаднали в дълбок сън. Те също така не прогнозират инфлация. А напротив, според тях средното й равнище ще бъде 2,3% на година през идните три десетилетия. Това е разликата между лихвите по защитените от инфлация държавни облигации и лихвите по обикновените облигации. Според всеки съвременен стандарт прогнозата е ниска.
Вместо да се безпокоят от инфлация, някои започват да се тревожат за нещо дори по-опасно: дефлация или спад на цените. Ако това настане, намаляването на разходите и увеличаването на данъците би било грешен ход.
Мит 3: САЩ изпадат в "социализъм"
За система, за която се твърди, че е задушавана, капитализмът на САЩ изглежда в удивително добра форма. Данните, публикувани от Управлението за федерален резерв (УФР) преди няколко седмици, сочат, че маржовете на корпоративните печалби са достигнали рекордни равнища.
И това е истина. Според изчисления на уважавания финансов консултант Андрю Смитърс те са достигнали 36% през първото тримесечие. Откакто за първи път през 1947 година е заведена статистиката по този показател, те не са били толкова високи. Максималната стойност е отчетена при управлението на Роналд Рейгън - 30%.
Картината е подобна и когато се изключа финансовите аспекти. Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average е над прага от 10 000 пункта (към 2 юли стойността на индекса е малко под 10 000 пункта - бел. ред.). Акциите на малките компании са поскъпнали удивително много от началото на миналата година: индексът Russell 2000 отново е на равнища, които бяха отчитани не много преди фалита на Lehman.
Междувременно най-новият доклад на Cap Gemini показва, че миналата година богаташите в Северна Америка са увеличили финансовото си състояние с 18%.
В същото време се очаква федералните разходи, които тази година са 25% от икономиката, да намалеят до около 23% до 2013 година. През 1983 година при управлението на Рейгън показателят достигна 23,5%. В началото на 90-те години той бе около 23%.
Напоследък три пети от целия бюджет се заделят само за три неща: пенсионно осигуряване (чрез фондовете Социална сигурност и Медицински грижи), отбрана и лихви по дълга.
Консерваторите не искат да намалят 700-те милиарда долара и отгоре, които ние харчим за отбрана. Не можем да ограничим плащанията на лихвите по дълга. И докато Социална сигурност и Медицински грижи определено се нуждаят от реформа, то основните "проблеми" идват от увеличаването на продължителността на живота и свързани със здравеопазването изисквания. Ако не бяхме гарантирали осигуряване чрез данъците, щеше да се наложи всеки сам да си плаща.
А останалата част от бюджета (дефицита - бел. пр.)? Тя е скочила от около 7% от БВП преди няколко години до около 10% в момента. Дали е извън контрол? От десетилетия този показател варира между 6% и 9%. Прогнозира се до няколко години той отново да спадне до около 8%. Толкова за революцията. Ето я обаче и контрареволюцията - абсолютно същата.
.