Годишната инфлация се ускорява и през май, достига 1.9% на годишна база
Инфлацията продължава да се покачва и годишната й стойност в края на май (спрямо миналия май) е 1.9%, показват данните на Националния статистичeски институт. В края на април тя беше 1.8%, а през март 1.3%. В същото време на месечна база (май спрямо април) потребителските цени се понижават и е отчетена дефлация 0.2%.
Най-значително понижение спрямо предходния месец има при храните и безалкохолните напитки - с 0.9%, а а в областта на транспорта е отчетено покачване от 1.4%.
Въпреки че е налице комбинацията от сравнително висока инфлация с продължаващото ниско равнище на стопанската активност (данни за БВП са известни само за първото тримесечие), експертите продължават да считат, че не може да се говори за стагфлация (комбинация от растящи цени и рецесия).
Засега поскъпването на потребителските продукти се приема повече като конюнктурно вследствие на скъпия долар и природните ресурси (петрол и метали), които се внасят у нас, но в същото време се увеличават прогнозите за оживление в икономиката през второто и третото тримесечия на годината.
Тревожният вариант според икономистите е, ако възстановяването в Европейския съюз се забави, а цените останат високи, българската икономика да не излезе от рецесията и тогава вече действително ще има намаляване на доходите и стагфлация.
"У нас влияние оказват както чисто сезонни, така и външни фактори. Водещо е поевтиняването на хранителните продукти, които имат сериозен дял в потребителската кошница. Освен това бюджетният дефицит, който правителството финансира със средства от фискалния резерв, също представлява форма на вливане на ликвидност.
Това допълва инфлационния натиск от външни фактори като цената на петрола и останалите ресурси, които внасяме. Те обаче също поскъпват заради пакетите за стимулиране на икономиките и разхлабената парична политика в Западна Европа и САЩ", коментира икономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов.
Дни преди НСИ да огласи данните си за инфлацията, той прогнозира пред "Блумбърг" 1.8% годишно покачване на потребителските цени и -0.3% дефлация на месечна база.
Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев пък коментира, че нормалната инфлация за България, която догонва по жизнен стандарт западноевропейските държави, е между 4 и 6% и за да се говори за стагфлация, годишният ръст на цените ще трябва да е 7% и повече в условията на рецесия.
"Стагфлация се получава при шок на ресурсното търсене. В България ресурсен шок няма, освен ако не приемем като такова спадащите притоци на капитал. Иначе няма шок, който да докара стагфлация, каза още той.
.