КЗК: Минималната защитна цена на хляба нарушава конкуренцията
Според Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) въвеждането на минимална защитна цена на масовия хляб би нарушило свободния пазар, като елиминира една от основната форми на конкуренция – ценовата. Това гласи становище на КЗК, във връзка със запитване на Министерстото на финансите по предложеното административно определяне на минимална защитна цена на масовия хляб от Сдружение "Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкари – Монтана".
Приемането на минимална защитна цена не е целесъобразна мярка, смятат от Комисията. Според КЗК евентуалните вреди върху конкуренцията и ограниченията върху стопанската дейност на участниците на съответния пазар ще надвишат ползите от защитата на икономическите интереси на производители/доставчици и гарантиране на качеството на хляба в полза на потребителите. При нарушена ценова конкуренция ще се ограничи свободната стопанска инициатива на участниците на пазара и значително ще бъдат засегнати интересите на потребителите.
Комисията е оценила ефекта върху конкуренцията като е анализирала действащата регулаторна рамка за производство и търговия с хляб, практиката на КЗК и ВАС, позицията на Европейската комисия, както и законодателните режими в други страни членки на ЕС.
В нито едно от законодателствата на проучените деветнадесет държави членки на ЕС не съществува регулация по отношение на цената на масовия хляб, нито се предвижда въвеждането на такава регулация, казаха от КЗК.
При анализа също така са взети предвид и мотивите на хлебопроизводителите като прекратяване на нелоялните търговски практики, осъществявани посредством продажба на цени под себестойност, защита на интересите на производителите и потребителите, пресичане на сивата икономика в сектора и други.
Резултатът от подобна мярка би бил подобен на резултата, който се наблюдава вследствие на забранено споразумение между предприятия за определяне на цените на този продукт, според КЗК.
Освен това ценовата регулация не би могла, сама по себе си, да гарантира постигането на определените цели. Идентифицираните проблеми на пазара на масов хляб в страната могат да бъдат преодолени с помощта на естествените механизми за саморегулация на пазара, нормативно установените контролни механизми по отношение на процеса на производство и търговия с хляб, както и чрез ефективно прилагане на действащите разпоредби на правото на конкуренция по отношение на участниците на съответния пазар.
Интервенцията на държавата в определяне на цената на хляба е крайна мярка, която е възможна само за преодоляване на т.нар. "пазарен провал" или за постигане на важни социални цели, като например опазване здравето на хората. От направените анализи не се откроява липса или недостатъчно ефективно функциониране на пазарния механизъм на ценова конкуренция на пазара на масов хляб в страната.
Според КЗК проблемите в сивия сектор могат да бъдат решени единствено чрез ефективно упражняване на данъчен и социално-осигурителен контрол от страна на компетентните държавни органи, а не чрез ограничаване на ценовата конкуренция между хлебопроизводителите.
Също така, проблемите, които произтичат от натиск от страна на определени участници на пазара и целят сваляне на цените под нивото на себестойност, не трябва да бъдат решавани чрез ценова регулация, тъй като подобно поведение би следвало и може ефективно да бъде предотвратявано и преустановявано чрез използване на средствата на правото на конкуренцията.
Комисията подчертава, че именно в момент на икономическа криза съществува необходимост от целенасочено и ефективно правоприлагане в областта на конкуренцията с оглед стабилизиране на пазарите.
.