Сблъсък: ГМО - имат ли почва у нас? (част II)
Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделие и гори:
Като мотив за промените в закона се изтъква нуждата от хармонизация с европейските закони. Какво точно изисква и препоръчва ЕК?
Законът за ГМО е приет 2005 г., когато България не е била страна - членка на ЕС. Има направени няколко изменения след приемането. Законът за изменение и допълнение, който беше гласуван на първо четене и като текст, и като вид е правен при приемането ни в ЕС, когато е трябвало да се промени законодателството, но предполагам това не е било направено предвид очаквания обществен отзвук и това напрежение, което според мен няма никакви основания.
Предполагам затова не се е тръгнало към тази процедура за хармонизиране. Става въпрос за дведирективи, на които трябва да отговаря националното ни законодателство, това са Директива 98/81 и Директива 2001/18. И това изменение, което приехме на първо четене, основно касае установяване и регламентиране на процедура, по която може да се иска разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда.
Такава процедура не е ли включена в сегашния закон?
Включена е, но тя е стара. Европейският съюз е общ пазар на стоки и услуги и България трябва да спазва тези общи процедури. С тези изменения процедурата по разрешаване се допълва и даже се утежнява. Включва се и уведомление до Европейската комисия, ако има такова заявление за разрешение за пускане в околната среда.
То трябва да мине през ЕК, всички държави членки и едва след това се взема решение. Всяко разрешение може да е от един заявител и за един вид ГМО, т.е. няма повсеместно разрешаване. С това транспониране ние допълваме процедурата.
С промените либерализират ли се режимите за ГМО?
Това категорично не е либерализация, а хармонизация. Измененията касаят регулация, актуализация на процедурата за разрешаване, нищо друго. Отзвукът от този проектозакон е, че ние сега ще допуснем и разрешим освобождаването в околната среда на ГМО, което няма абсолютно нищо общо. Това, което притеснява природозащитните организации и предизвика много полемики, са основно три члена по сегашния закон.
Първият е отмяната на чл 52., ал 2, който забранява издаване на разрешително за освобождаване на ГМО в съседство с поле с бионачин на производство. Членове 79 и 80 засягат абсолютните и общите забрани, които действаха.Чл. 79 забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, а чл. 80 се отнася за забраната за освобождаване на ГМО взоните на "Натура 2000". Спорни са само тези три момента.
По отношение на чл. 79 това е абсолютна забрана, имало е експертно становище при подготовката на проектозакона, че съгласно европейското законодателство абсолютни забрани не може да има. Отмяната не означава, че те се разрешават. Отмяната означава, че ако някой реши да пусне на пазара това ГМО или да освободи в природата, трябва да се мине по тази процедура и по общия ред., т.е. от заявление, консултативен съвет и да стигне до Европейската комисия.
И даже след това България може да се ползва от защитна клауза от Директива 2001/18 и да наложи забрана по подобие на забранената генно модифицирана царевица, която е единствено разрешена в ЕС, има държави, които въпреки това са забранили този хибрид в страните си. Това е въпрос на рестриктивна национална политика.
Разрешаването на генното инженерство за традиционни култури като маслодайната роза, лозата няма ли да навреди на имиджа на страната ни?
Не, в никакъв случай. Пак казвам, отмяната на този член не означава разрешаването им.
Щом като с промените в закона се цели хармонизация, а не облекчаване на режима, как си обяснявате протестите и подписите, които гражданите и екооргазнициите организираха против приемането му?
Не знам защо хората са останали с впечатление, че с тези изменения практически ние разрешаваме освобождаването на ГМО, в което няма нищо вярно. Ние сме от една и съща страна с неправителствените организации. Нямаме намерението да направим краен либерален режим. Ние искаме да си изпълним задълженията като държава - членка на ЕС, и като национална политика да сме максимално рестриктивни.
На протеста по време на първото четене на закона ние даже им предложихме да излъчат контактна група, която се срещна със зам.-министъра на земеделието Цветан Димитров и зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева. След консултация между комисиите се стигна до съгласие да поканим тези неправителствени групи или техни представители на една работна среща. Това ще стане възможно най-скоро.
Тази група не трябваше ли да се създаде по-рано, още при обсъжданетона промените в комисията по околната среда и водите и земеделската комисия?
Не, защото този законопроект е качен на страниците на МОСВ три месеца преди да влезе в Министерския съвет, и там са били отворени към различни предложения от всеки гражданин. Искането на екоорганизациите бяха за връщане към Министерския съвет, но ние обяснихме, че на първо четене законите и нормативните актове се приемат в същността си като цялост, като философия, а не текстовете. Текстовете, окончателните, се приемат на второ четене.
Ние поехме ангажимент и го изпълнихме, като дадохме максимално дълъг срок по нашия правилник до второ четене на закона, когато вече се приемат текстовете. Философията за изменението и допълнението е ясна, тя е транспонирането на директивите.
На този етап знаем ли достатъчно за ГМО и последиците, които генното инженерство може да има върху здравето на хората и околната среда?
Към момента няма научно доказателство, че ГМО вредят на здравето на хората и околната среда. Навлизаме в една тема, която е в компетенцията на комисията по здравеопазване и здравни експерти.
Екоорганизациите и някои учени изтъкват, че досега няма научни доказателства, че ГМО не вредят.
Това е становището, с което излезе комисията след обсъжданията, на които присъстваха различни научни работници.
Кои са по-големите фирми, произвеждащи ГМ култури?
"Монсанто" са най-големите, това е корпорация, която безспорно е известна с това си производство.
Производителите трябва ли да плащат за патентования продукт на големите компании като "Монсанто"?
Да, ако произвеждат и работят с техни продукти, те си плащат.
Имате ли контакт с производители, занимаващи се с генно инженерство?
Аз лично не, не съм се срещала с представители на "Монсанто". Нормално е компания, която генерира приходи, да се интересува от промените в закона. Аз съм категорична, че досега влияние на "Монсанто" върху тези изменения няма. Влияние би имало, ако влезем на следващата фаза по законовата процедура, която се прилага както в Евросъюза, така и у нас за позволение за освобождаване.
По ваше мнение къде е мястото на България като производител на агропродукция – в нишата на ГМ култури или екологичното земеделие?
Интересът на фермера вече е да произвежда ГМО, за да получава доход. Това е съвсем логично и нормално, защото един фермер не би работил по технология, която не носи доход. Ако той генерира приходи, от това ще спечели и държавата, защото той ще наема работници, ще изплаща социални осигуровки, данъци. Нашата цел като законодатели е да направим такава уредба и нормативна база, с която да дадем основа на предприемачите да генерират доход. Нямам точна рецепта кое е най-добро за България.
Внедряването на ГМ технологии може ли да попречи на пласирането на земеделската ни продукция на европейските пазари?
Възможно е, но само при хипотезата, че се допусне разрешаване, а ние не сме в тази хипотеза.
.