Сблъсък: ГМО - имат ли почва у нас? (част I)
Януари беше щедър на политически скандали и медийното внимание подмина една новина, върху която в информационно по-сушав сезон вероятно биха покълнали доста журналистически материали – поправките в закона за генно модифицираните организми. Първото четене на закона в парламента беше съпроводено от протест на неправителствени организации.
Информацията за тези събития обаче разбираемо остана в сянката на други законови промени и протестите срещу тях - за лансирания облекчен достъп на полицията до трафичните данни. И докато последните предизвикаха гореща обществена дискусия, за ГМО спора чуха малцина освен няколкото екоорганизации и фермери, участвали в него. А в света той се води от години.
Законопроектът беше внесен от екоминистерството и предвижда сега съществуващите категорични законови забрани за отглеждане и търговия с генно модифицирани земеделски култури да отпаднат. Основният мотив на екоминистерството и трите ресорни парламентарни комисии за поправките – здравната, земеделската и екокомисията, е необходимостта българският закон да се хармонизира със съответните евродирективи, в които категорични забрани за ГМО априори няма.
Гражданските организации обаче се обявиха категорично против промените. Те настояват България да остане зона, свободна от ГМО, и се опасяват от неконтролируеми последици и вредите, които генетично изменените хранителни продукти могат да имат върху човешкото здраве и природата. Изказаха се и подозрения, че зад промените в закона се крият лобистките интереси на големите мултинационални компании. Законопроектът беше одобрен на първо четене. Падат ли ГМО "задръжките" наистина и за какво всъщност става дума?
Светла Николова, председател на сдружение "Агролинк":
Какви промени се предвиждат в поправките на Закона за ГМО и кои са според вас спорните моменти?
Това, което ни тревожи най-много, е, че се изменя тотално философията на българския закон, който в момента е най-строгият и ограничителен на територията на ЕС. Притесняват ни няколко промени и те са свързани с отпадането на чл. 80, който забранява освобождаването на ГМО в защитените територии и зоните на "Натура 2000" и буферните райони около тях.
Притеснява ни и възможността за отглеждането на ГМ култури в съседство с биологични стопанства (по време на протестите пред парламента зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева заяви, че забраната ще остане за районите във и около защитените територии и зоните на "Натура 2000", както и около биофермите – бел. ред.).
Ще настояваме и за забрана на царевичения хибрид МОН 81, който е единственото разрешено ГМ растение в ЕС. Има достатъчно натрупани аргументи срещу този хибрид, въз основа на които в страни като Франция, Германия вече го забраниха. Нашите аргументи и научни доказателства са събрани и са връчени на Народното събрание и трите министерства - на околната среда, земеделското и здравното. Наистина смятаме, че хармонизирането трябва да става по начин, който да защитава интересите на страната, и да бъде направено с мисъл.
Един от проблемите е, че МОСВ избирателно кани членовете на консултативната комисия за прилагането на Закона за ГМО, която е към министерството. В нея има трима представители на неправителствените организации, но ние сме канени, когато те решат, което е категорично незаконно. Те не ни поканиха, когато започнаха да правят промените в закона, ние научихме за тях, когато вече бяха обявени.
Министерството пусна съобщение, че поправките са изготвени, и отдолу пишеше най-абсурдното - че това е станало след обсъждане с неправителствени организации. Абсурдно е, първо, защото ние сме членове на комисията към МОСВ, отговорна за прилагане на закона, а обсъждане въобще не е имало. НПО са мостът между широката гражданска общественост и институциите и те трябва да информират и подават сигнали.
Като мотив за промените в закона беше изтъкната необходимостта от хармонизация на българските с европейските норми. Наложителни ли са такива?
Мотивите на МОСВ се, че законът трябва да се промени, за да се хармонизира с европейското законодателство. Важно е да се знае, че става дума за директива за ГМО, не за регламент. Регламентът е най-силната рамка, която задава ограничения, извън които европейските страни могат да прилагат малко собствени национални адаптации. Има няколко причини да не бъде постигнат регламент, т.е. единна рамка за всички страни.
Основната е, че няма консенсус по въпросите за ГМО в страните - членки на ЕС. Някои като Унгария, Германия и Австрия са категорично против. Директивата, от друга страна, позволява известна свобода и национална адаптация за различните страни членки. Те хармонизират директивите според интересите, които искат да защитят. Затова хармонизирането трябва да става по начин, който най-добре защитава интересите на страната.
Какво предлагате като алтернатива на тези промени в регулацията?
България може да последва примера на страни като Австрия и Германия. Австрия е страна със същите размери като България. Земеделието й по мащаби прилича на българските земеделски стопанства, макар и не по икономически показатели. Когато страната се присъединява към ЕС, австрийците решават, че за тях ще е по-добре да произвеждат стоки, които са в групата на качествените и скъпите, отколкото да произвежда евтини и в големи мащаби, което ще е непостижимо за една сравнително малка страна.
Освен това избират да запазят традиционните земеделски практики, да опазят биоразнообразието, земеделските производства на по-дребни производители, селските райони и да развиват селски туризъм. Въпросът е дали ние искаме да сме като Австрия.
Твърдите, че внедряването на ГМ технологии би било равносилно на бариера пред износа на български земеделски стоки в Евросъюза. Защо?
Ако законът се приеме, той ще е бариера. През последните години някои страни членки направиха стъпки да ограничат освобождаването на ГМ. Трябва да внимаваме да не отидем в област, която е в противовес на тенденциите в момента. Според последното проучване на "Евробарометър" 70% от европейските потребители отказват да купуват ГМО, няма търговци и търговски вериги, които да искат да купуват ГМО.
Някои от търговските вериги даже изискват сертификат, че продуктите не съдържат ГМО. В ЕС вече се обсъжда етикетирането на фуража на животните, защото по хранителната верига той също достига до човека.
Как виждате последиците от евентуално навлизане на ГМО в България?
Преди време организирахме посещението на канадския фермер Пърси Шмайзер, който сподели своя опит. В Канада през 1998 г. са въведени ГМ култури рапица и соя. Сега, десет години по-късно, в Канада не се отглежда биологична или конвенционална рапица или соя, те са или ГМ, или замърсени.
Според него, ако в една малка страна като България се въведат ГМ култури, след три години цялата продукция от съответните култури ще бъде или ГМ, или замърсена. Не може да има съвместно съществуване, защото генното инженерство не дава шанс на другите. Ще ви дам следния пример - ако в едно помещение има пушач, другият човек става пасивен пушач. Пърси Шмайзер всъщност е осъден от "Монсанто" заради това, че неговото поле е било замърсено.
Разковничето е, че тези малко на брой големи мултинационални компании държат патента, съответно контрола над цялата хранителна верига. Той е трябвало да плаща патентното право за това, че е бил замърсен, без той да иска. Съдът постановява, че правото е на страната на "Монсанто".
Тези големи компании имат ли лоби в България?
Да, представители на "Монсанто" са отново тук. През 2005 г. те изнесоха своя офис и сега имат представители отново в България. Смятаме, че има лобиране.
Съществува ли независим световен или европейски орган, който да оценява последиците от ГМО за здравето на хората и околната среда?
Има европейски орган, който се нарича European Food Safety Agency (EFSA). В ЕС обаче е ясно, че агенцията не е независима. Много научни институции и организации непрекъснато намират много пропуски в оценката на EFSA, която се дава върху ГМО. Ще ви дам и един конкретен факт - през октомври миналата година шефът на EFSA напусна агенцията и отиде да работи за "Монсанто".
Какви генно модифицирани култури и продукти има в момента в България?
Култури официално няма. Имаме сигнали, но никой не се е осмелил да посочи поле например. Засега официално има подадено само едно заявление за отглеждане на ГМ памук, но то бе отхвърлено. Ако говорим за храни, там нещата са трагични. Проблемът е, че различни институции се занимават с различни контролни функции. Министерството на земеделието се занимава с контрола върху вноса и износа на ГМО. МОСВ е отговорно за освобождаването и отглеждането на култури, то издава разрешения.
Един скорошен доклад на РИОКОЗ показа, че със съдържание на ГМО, надвишаващо сега позволените 0.9%, са храните, съдържащи соя. Според справката, която направихме, повечето фирми са български, но съставките, които купуват, са внос. Един от проблемите на доклада е, че посочва продукта, но не посочва фирмата, а търговска тайна за това не може да съществува. Ние не можем да проследим тази фирма, а от РИОКОЗ не смятат за свое задължение да проследят откъде тази фирма е купила суровината.
Тя просто установява. Но къде остава това хармонизиране с европейското законодателство, което сме длъжни да спазваме? Къде остава свободният и информиран избор на потребителя? Специално за етикетирането - много страни в ЕС поставят доброволно етикетиране, което означава,че всяка фирма, която държи на имиджа си, ще напише, че този продукт не съдържа ГМО.
Могат ли ГМО да решат проблема с кризата с недостига на храните в световен мащаб? По-високи ли са добивите от ГМ култури?
Това е слаб мит. Няма нито едно ГМ растение, което да е създадено с цел повишаване на добива. Засега това, което генното инженерство постига, е ГМО да бъдат устойчиви на определени вредители, насекоми или плевели. Могат да имат по-високи добиви, защото се унищожават плевелите и нямат конкуренция в това отношение. Има много доказателства обаче, че добивите са по-високи само първата и втората година.
След това те спадат, защото се създават т.нар. суперплевели и защото системата започва да се противопоставя. Колкото и да се опитва човек да овладее природата и да я управлява. Това няма да се случи, а тук нещата са още по-опасни, защото се бърка дълбоко в ДНК. Населението от третия свят може да гладува повече, защото на него ще му се отнемат поминъка и земята. Всички тези ГМ растения са създадени за големи монокултурни площи, а печалбата отива при мултинационалните компании.
.