Питър Протич, директор износ за ЦИЕ във "Фреженет груп": Около 20% от българите могат да си позволят скъп алкохол
Г-н Протич, как бихте оценили пазара на пенливи вина в Източна Европа и какви трудности среща компанията при навлизането на пазара?
- Източна Европа е водещ регион по показател консумация на пенливи вина на глава от населението. Шампанизираните напитки са традиционни, като, разбира се, има разлика между различните държави в региона. В Русия например хората пият шампанизирани вина по всякакъв повод, в Унгария също. В България газираните вина се употребяват само когато има някакъв тържествен повод. Това, от една страна, означава, че пазарът има потенциал и е причина "Фреженет" да присъства тук.
В България винопроизводството има традиции и българските потребители са свикнали с високо качество на вината. Основни трудности в страната са ниската покупателна способност на хората и силната конкуренция в региона. Отделно от това кризата влошава икономическата ситуация, като спира растежа в региона. Пазарът не е лесен за нас, но все пак има възможност за развитие и шанс да се наложим. Компанията произвежда общо по 200 млн. бутилки годишно и целта ни е част от тях да се продават в региона.
Пазарът на висококачествени напитки не е лесен и не е за всеки. Така например в Германия 80% от населението може да си позволи алкохол с марката "Фреженет", а в България едва 20 на сто от хората имат пари да си го купят. Вярвам, че ситуацията в бъдеще ще се промени и ще позволи да хората да пият по-скъпи напитки. Така тези 20% с високи доходи постепенно ще станат 30, 40 и т.н.
С какво се отличават продажбите в България от тези в останалата част на Източна и Централна Европа?
- Сериозно предизвикателство пред нас е, че България е страна, която произвежда вино, и българските потребители са доволни от местните вина. Освен това е традиция да се пият местни алкохолни напитки, но подобни са и условията, с които се справяме в Унгария и Италия например. Другата трудност, която срещаме, е, че употребата на пенливи вина не е нещо обичайно, а се практикува по специални поводи.
Тук дори за рождени дни не е традиционно да се пие шампанизирано вино, именно затова се опитваме да създадем тази традиция. В други страни е обичайно да се употребява шампанизирано вино дори с храната. Такъв е случаят с Испания и Германия например. В отделни райони дори хората имат навика да поръчват пенливи вина на чаши в ресторантите, което в България не се случва. Опитваме се да научим българите да пият газирани вина не само по специален повод.
Какви други начини за разпространение на продуктите си прилагат в страната освен възпитанието на навиците?
- Първото и най-важно условие е да открием нашите 20% от пазара – хората, които може да си позволят вината ни. Трябва да разберем какви са те, какви навици имат и къде ходят да пият. После се опитваме да ги научим да употребяват шампанизирани вина и на 28 октомври например, а не само на 31 декември. В по-богатите страни, каквито са Франция, Германия и САЩ, потребителите са по-отворени, за да научат нови неща. Докато тук нещата ще станат постепенно и след като открием тези 20 на сто, ще се опитаме да мултиплицираме резултатите си и върху останалата част от населението. Никога не съм гледал дали един пазар е развит или развиващ се – това няма значение. Важни са възможностите, които той предлага.
Местните винопроизводители констатират, че все повече хора консумират бира като алтернативен продукт, срещате ли подобен проблем и при употребата на шампанско?
- Засилената консумация на пиво в световен мащаб е тенденция, която забелязваме през последните 20 години. За този период консуматорите на бира са се увеличили с 50 на сто. Така също е нараснал и броят на хората, които пият уиски, текила и други, така е и в България. В различните страни навиците се променят по различен начин – така например в Унгария, както и тук, предпочитаните напитки са вино и ракия, но през последните години все повече хора пият бира.
След настъпване на икономическата криза по-високата консумация на пиво доведе до по-големи загуби за индустрията в сравнение с тази на производителите на скъп алкохол. Употребата на шампанизирано вино не е нараснала по време на кризата, но не е и намаляла, защото виното не е просто алкохолна напитка, а е определена култура и начин на живот. Хората обикновено не употребяват вина, за да се напият, а защото искат да се чувстват добре. Източна Европа е традиционен пазар на сладки алкохолни напитки, но в България се употребяват предимно сухи вина, ако се съди по нашите продажби.
Как се отрази икономическата криза на компанията?
- Разбира се, компанията ни е част от световната икономика и усещаме кризата като всички останали. Международна компания сме, която осъществява продажбите си в повече от 150 страни по света, което е предпоставка дори движението между долар евро да се отразява на продажбите ни. В много страни възможностите на потребителите са ниски и те търсят по-евтини продукти. В тази ситуация се налага да запазваме качеството на изделията си, но да намаляваме цената им.
Определено отчитаме спад в продажбите, но не и при производството, защото то е обвързано с определена технология. Шампанизираните вина, които се предлагат на пазара в България, например са започнали да се произвеждат две години преди това. Производството на традиционните вина отнема до половин година. Впоследствие от тях се правят газирани – необходимо е те да ферментират още веднъж и после се поставят в специални изби да отлежават. Произвеждаме количества, които ще продаваме след две години, и не може да преценим колко ще продадем тогава, затова няма как да си позволим намаляване на производството.
Кризата за нас настъпи през 2008 г. и се оказа напълно изненадваща, така че имаме традиционните количества произведени вина. Годишно оборотът ни възлиза на около 500 млн. евро – 60% от продажбите ни се дължат на шампанизираните вина, а 40 на сто - на традиционните вина. В моя регион аз трябва да предлагам всички видове напитки, но към момента съм открил ниша само за "Фреженет", като продължавам да търся дистрибутори и за други видове от портофолиото ни.
Какви мерки взимате, за да се справите с кризата?
- Най-важното е да намалим разходите. Аз не съм одитор и не знам точно къде пада основният акцент на оптимизацията, но се опитваме по всякакъв начин да оптимизираме процеса на продажбата. Например намаляват се разходите за командировки, опитваме се да съкратим времето за извършване на административните дейности до границите на възможното. Не нарушаваме по никакъв начин технологията си на производство, защото не може да си позволим по-ниско качество. Намираме начин да спестим по друг начин. Преди произвеждахме много марки за различните страни, сега поддържаме по една група от марки в Европа, една за американския пазар.
Какви са очакванията ви за 2010 г.?
- Вярвам, че политиците казват истината и кризата наистина ще свърши, но, разбира се, не мога да съм сигурен. От собствения си житейски опит съдя, че когато съм имал очаквания за нещо – то се е случвало точно обратното. Реагираме на това, което се случва, и определено смятам, че втората половина на годината ще бъде много по-силна от първата.
"Фреженет груп" е испанска компания, която произвежда пенливи вина тип "Кава". Концернът е част от международната група "Перно Рикар". Какви са особеностите на българския пазар, какви трудности среща дружеството в България и какви са възможностите за развитие в страната са част от въпросите към Питър Протич, регионален мениджър по експорта в компанията за Централна и Източна Европа.
.