Санкции с предстоящ ефект
Руската забрана за внос на земеделски и хранителни стоки не засегна силно България "на първо четене", но сривът на цените в ЕС ще удари местния бизнес
Фотограф: Юлия Лазарова
Износ за 18 млн. лв.
Българският износ за Руската федерация е за над 2 млрд. лв. годишно. Въпреки че в миналото българските храни са били много популярни там, в последните 10 години позициите на селскостопанската и хранителна индустрия са силно ограничени. Според данните на националната статистика през цялата 2013 г. износът на продукти от въведения забранителен списък е за скромните 18.16 млн. лв. Най-търсени са плодовете - пресни или замразени, като интересът е към череши, малини, къпини, ябълки, круши, праскови. България изнася още и зеленчуци за Русия - предимно чушки, но има и други видове като домати, краставици, лук, зелени салати и др. Малък износ реализира и консервната промишленост, предимно на различни видове конфитюри.
По данни от бранша 12 компании имат и официално разрешение от ветеринарните власти за експорт на млечни продукти, като на руския пазар предлагат няколко вида сирена и кашкавал. По информация на националната асоциация на млекопроизводителите въведените санкции ще засегнат пряко поне три фирми, членове на сдружението, които са имали сключени договори с руски партньори и сега не могат да ги изпълнят. Става въпрос за дружествата "Би Си Си Хандел" "Маджаров В2" и ОМК. Техните споразумения по данни на асоциацията са за поне 50 тона месечно, като предварително вече са направени разходи по сделките - за такси, производство, етикетиране, реклама и др. България има и малък износ на подправки и чайове за руския пазар, повечето от които обаче не попадат в забранителния списък засега.
В месния бранш по данни на големите сдружения няма износ на продукция в Русия. Такъв няма и в риболовния сектор, въпреки че в предишни години имаше фирми, които пласираха миди и месо от рапани на руския пазар. По оценки на земеделското министерство пропуснатите ползи за българския бизнес от руските санкции ще бъдат за между 5 и 10 млн. лв. На толкова от министерството оценяват сумата на сключените сделки с руски партньори в бранша, както и потенциалните споразумения за различни подсектори.
Всъщност през последните години българските компании полагат сериозни усилия да се върнат на руския пазар. Няколко различни сдружения вече са стартирали проекти по европейската програма за промоция на храни именно на руския пазар. Проектът на асоциацията на преработвателите на зеленчуци представя компоти, лютеница и различни конфитюри. Националната асоциация на млекопреработвателите промотира сирената, произведени в България. По-големият износ за страната обаче е труден, най-вече заради митата за търговия с ЕС, които са по-високи, отколкото тези за други пазари. Отделно от това производството на най-търсените стоки, като плодове например, е сравнително ниско и в разпокъсани стопанства. Затова и трудно може да се организират доставките на големи и еднородни партиди продукция, при все че периодично браншови организации от сектора обявяват, че има постъпили запитвания за износ от руски компании, включително и местни търговски вериги.
Сътресения в Европа
Макар че руските санкции ще засегнат пряко отделни играчи на българския пазар, вторичният ефект от тях се очаква да бъде по-силен и да се отрази осезаемо на всички. Причината са опасенията, че производители от други държави - членки в ЕС, ще търсят възможност да пласират в общността продукцията си, нереализирана в Русия. Очаква се това да доведе до спад на цените, особено на бързоразвалящите се продукти, за които няма много време за търсене на нови партньори. По данни на българския бизнес такъв внос в България вече има, макар че той трудно може да бъде засечен както по официалните данни, така и чрез информация от сдружения в бранша. Според представители на бизнеса обаче в момента в България се внасят по-евтини плодове и зеленчуци от съседна Гърция, както и от Полша. Бизнесът казва, че от Полша се внасят картофи с по-ниски цени чрез търговските вериги или големи вносители, както и на домати и краставици. Гръцкият внос е на дини, пъпеши, домати, краставици, чушки, лук, зелени салати и др. Традиционно Гърция е един от най-големите вносители на плодове и зеленчуци в България, но не и през летните и есенните месеци. Тогава местната продукция е с най-ниските сезонни цени, а търговците обикновено купуват български стоки. Сега обаче според фермерите ситуацията е променена, като причината е именно руската забрана за внос, която е свалила цените в конкурентни държави. Българският бизнес очаква през есенните месеци в страната да дойде и холандска продукция. Има информации, че холандски фирми, засегнати от руското ембарго, водят активни преговори за реализация на продукцията си в България и Румъния.
Косвени щети от руските санкции се очакват още в две сфери на хранителната индустрия: В млечния сектор е възможно да има внос както на по-евтино мляко за мандрите, така и на преработени продукти. Същото е при месото, месните продукти и рибата.
Поевтиняването на селскостопанската продукция на европейския пазар съвпада и със сериозните проблеми на вътрешния, които рязко повишиха себестойността на местното производство. През тази година заради сериозните дъждове и градушки на практика в цялата страна има пострадали земеделски площи. В резултат средната продукция от декар е по-ниска от миналата година при всички видове плодове и зеленчуци. Отделно от това фермерите са направили допълнителни разходи - за обработка и пръскане с препарати на площите си заради болестите по растенията, тръгнали от влагата. Това повишава себестойността на продукцията от българските фермери.
Още по-трудна е ситуацията в животновъдния сектор, където заради пламналата епидемия от болестта син език досега са починали поне 3 хил. животни в страната. На фермите се налага да взимат допълнителни мерки за опазването на стадата - включително допълнително използване на различни препарати, допълнителни ветеринарни изследвания и др. Отделно има и въведени ограничения, като например определени часове, в които животните не могат да се изкарват на паша, което допълнително увеличава разходите за сектора. В бранша очакват кризата да се разрази с по-голяма сила през зимния и пролетния сезон на следващата година.
Към момента освен компенсациите за земеделските производители и фирми от хранителната индустрия, обявени от ЕС (виж съседния текст), в България са обявени допълнителни мерки единствено за вноса на продукцията както от ЕС, така и от други държави. В края на август на съвместна пресконференция служебните министри на земеделието и на финансите Васил Грудев и Румен Порожанов обявиха, че заради руското ембарго и очаквания по-висок внос на европейска продукция в България по граничните пунктове и на тържищата и борсите за селскостопанска продукция ще бъдат увеличени проверяващите. Екипи на Агенция "Митници", данъчните служби и агенцията по храните ще инспектират пратките в страната с цел борба с нерегламентирания внос, който традиционно се смята за висок в този сектор. Още през миналата година в сектора бяха въведени допълнителни мерки за физически контрол на пратките, включително поставяне на пломби на камиони, превозващи продукция, и др. Сега се очаква те да бъдат разширени за повече продукция. До редакционното приключване на броя не са обявени резултатите от тези проверки, както и информация дали са открити нарушители.
.