Красимир Коев: Виното от тазгодишната реколта ще е качествено, въпреки влошените добиви от грозде
Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/
Автор: Архив
Интервю на БТА с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ Красимир Коев
Миналата година в интервю по това време казахте, че като количество и качество на гроздето подобна реколта не е имало от десетилетие. Какво обаче да очакваме от тазгодишната реколта след толкова валежи през лятото?
Заставам твърдо зад думите си по отношение на реколтата от миналата година, която остава най-добрата от десетилетие поне насам. Тази година за съжаление няма с какво да се похвалим. Но картината не е апокалиптична, ако трябва да сме обективни. Интензивните валежи и падналите градушки на много места в страната докараха много заболявания по лозята и това съответно намали като количество тазгодишната реколта, а и като качество я влоши. Основното заболяване е мана. Гъба, която се развива при по-висока влажност във въздуха и когато гроздето е все още младо. Отначало е по листата на лозата, а след това се прехвърля и по самата чепка. Вследствие лозата ражда много по-малко грозде, а поразените участъци са с много по-лошо качество. Третирането е с фунгициди, но въпреки голямата борба, която производителите водиха, не успяха навсякъде да се справят с това заболяване.
Какъв процент от площите са засегнати?
В отделните територии на страната картината е различна. Големите лозаро-винарски компании, които имат затворен цикъл от собствени лозя, за които се грижат изключително добре и постоянно ги пръскат, са със запазена реколта. Това обаче води до преразход. В нормална година пръсканията са от 5 до 8 пъти. В момента лозопроизводителите ни са на 12 - 13 пръскания. Разбирате, че повишавайки разходите си, те спасяват реколтата, но това е за сметка на нарасналата икономическа себестойност.
Означава ли това, че тази година лозаро-винарският бранш ще пострада?
Ще пострадат лозарите, които не можаха да овладеят битката с болестите. Те ще оберат много малко грозде тази година и с много компрометирано качество.
Значи да избягваме вино от реколта 2014 г.? Ще доведе ли лошото качество на гроздето до лошо качество на виното?
Няма да доведе, най-малкото защото нито един винопроизводител няма да си позволи да купи грозде с лошо качество и да компрометира сам себе си, продукцията си и впоследствие доходите си. Той няма да купи грозде на всякаква цена, а ще подбере и ако трябва ще даде повече пари, но ще се стреми да произведе качествен продукт, който да бъде търсен на пазара.
А ще има ли при тази ситуация достатъчно грозде за износ?
Винаги е имало грозде за износ. На този пазар винаги е имало и конкурентност, което от своя страна стимулира труда на нашите гроздопроизводители, повишава качеството на продукцията и в крайна сметка те получават много по-висока цена от чуждестранните фирми, изкупвачи на грозде на нашия пазар. Но и българските винопроизводители, които тази година ще бъдат агресивен участник на пазара на грозде, също ще търсят изключително качествената суровина, макар и на по-висока цена, за да не пострада печалбата им.
Продължава ли тенденцията през последните години традиционните червени сортове у нас като каберне и мерло да отстъпват все повече място на белите - шардоне, совиньон, мускат и какво е съответно съотношението им в лозовите масиви?
През последните години съотношението на новонасадените лози е преобладаващо в полза на бялото грозде - с около 70 процента. Такава е световната тенденция, такова е търсенето и ние го следваме. Освен това традиционните мерло и каберне, за които споменахте, също в последните една - две години са изместени от нови високодобивни сортове, които не са толкова известни на широката аудитория. Те обаче са много по-устойчиви на засушаване и имат висок добив. Ако каберне или мерло в нормална година дават по един тон от декар, при тези сортове говорим за - 2.5 - 3 тона. Това автоматично сваля себестойността на продукцията. Тази тенденция е за цяла Европа през последните години - на агресивно навлизане и приоритет на високодобивните сортове грозде. Виното все още е лукс на трапезата на българина. У нас то не е за ежедневна консумация, вадим го повече на празници, като приоритетни в ежедневието ни са продуктите от първа необходимост за съжаление. С тези високопродуктивни сортове даваме шанс на българското вино да излезе малко от стагнацията.
Каква цена трябва да има една бутилка от червен сорт например, за да сме сигурни, че пием вино с добро качество от български производител?
В момента мога да ви кажа например, че испанците продават вино на изключително ниски цени, така че не мога да кажа на каква цена е хубаво виното и на коя не е. Ще ви дам пример обаче. Миналата година средната цена на килограм грозде беше 40 ст., а то пълни една бутилка вино приблизително. Прибавяме цена за бутилката, тапата, етикета и т. н. - около 50 ст. Към това прибавяме и труд, режийни - става общо - 1, 50 лв. Значи на 1,60 лв могат спокойно да я продават. Вие обаче ще кажете - какво качество е това вино на тази цена?
Като стана дума за пари и производство, какви изкупни цени очаквате тази година и прогнозирате ли недоволство от гроздопроизводителите, че са ниски?
Може да ви прозвучи много самохвално, но е факт, че това е сектора в земеделието, който никога не е стачкувал. Опитваме и се справяме. Даваме пълна информация на всички участници в пазара - къде се продава, как се продава и нямаме проблем с неизкупени количества или с прекупвачите, които преди няколко години ни създаваха известни проблеми. За целта си сътрудничим с жандармерията по време на изкупната кампания на гроздето и тази година също ще разчитаме на тяхната помощ, за да запазим постигнатото спокойствие на пазара на предлагане и на търсене. А що се отнася до цените - да се оправят помежду си, това е пазарен механизъм. Търсенето и предлагането определят цената на гроздето.
Ще се отрази ли по някакъв начин, пряко или косвено, руското ембарго за продукти от ЕС на вашия сектор?
По никакъв начин няма да се отрази. Консумацията на вино в Русия е огромно. Количествата, които те произвеждат покриват 10 - 12 на сто от нуждите на пазара. Затова виното не е сред ембарговите продукти и не фигурира в забранителните списъци.
.