Предложеният законопроект няма да реши проблемите на българските производители
Държавата няма място в търговските отношения, казаха юристи, икономисти, производители и ;мениджъри на търговски вериги на кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия
Представителите на Сдружението за модерна търговия представят аргументите си против законопроекта в сегашния му вид.
Фотограф: СМТ
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който е пред второ четене в парламента, ще влоши икономическата среда в страната и няма да реши проблемите на българските производители. Това бяха единодушни участниците в кръглата маса "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?", организирана от Сдружението за модерна търговия.
Държавата не бива да се намесва в търговски отношения, смятат представители на търговските вериги, производителите, работодателските организации и макроикономистите. На кръглата маса бяха поканени и вносителите на законопроекта – народните представители Корнелия Нинова и Румен Гечев, вицепремиерът Даниела Бобева и земеделският министър проф. Димитър Греков. Те обаче не дойдоха.
Световната банка, към която правителството се обърна за анализ, се изказа против подхода към нелоялните търговски практики, залегнал в законопроекта, каза изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев. Според него банката е очертала шест възможни варианта за регулиране на отношенията вериги-доставчици, в сравнение с които предложеният в България е уникален и от най-неблагоприятните. Според банката възможностите са прилагането на търговското право, въвеждане на понятието икономическа зависимост в ЗЗК, разширяване правомощията на КЗК, кодекси за поведение, промени в националното законодателство в духа на евентуалните решения на ниво ЕС и въвеждане на понятието значителна пазарна сила, но в секторно законодателство.
Критики от юристи
Николай Даскалов от АД "Бузева и партньори" обърна внимание че освен понятието "забрана на значителна пазарна сила", което според него не е ясно, между първо и второ четене в законопроекта е въведено и понятието "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", валидно за предприятия, чиито доставчици са зависими от тях. Проблем според него са и санкциите за злоупотреба, които се измерват като процент от оборота на стоковата група или с твърда сума до 50 000 лева. Той вижда проблем и във проекто-задължението на компаниите с оборот над 50 млн. лева да изпращат типовите си договори за съгласуване в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Даскалов обобщи, че смисълът на конкурентното право е да защитава правата на потребителите, а не да въвежда правила в полза на едни пазарни участници за сметка на друга.
Антон Петров, от АД "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" обърна внимание, че дефинициите за значителна пазарна сила и за по-силна позиция при договаряне на практика са идентични. Според него би било крайно нежелателно, ако в проекта се въведат и двете и те действат успоредно. Петров добави, че предвидените прагови нива – 40% за господстващо положение и 20% за значителна пазарна сила на практика са свързани с едни и същи забрани. Освен това европейското конкурентно право напоследък избягва подобни прагове.
По-силната позиция на договаряне фокусира проекта върху доставчика. Но няма гаранция, че промените в нормативния акт ще защитават точно малките и средни предприятия. Напротив, биха могли да представляват намеса и в отношенията между големи компании, които нямат потребност от такава, каза Петров.
Мария Папазова от "Шонхер" каза, че новите изисквания КЗК да одобрява общите условия и типовите договори на предприятията с оборот над 50 млн. лева на практика са дискриминационни към големите инвеститори. Основен проблем според нея е, че подобна намеса от страна на страна на антимонополното ведомство би забавила търговския оборот.
Критики от търговските вериги
Необходимостта типовите договори на големите пазарни играчи и всяка промяна в тях да бъдат одобрявани от КЗК може да доведат до невъзможност да се сключват сделки между тях, каза Милена Драгийска-Денчева, управител на "Лидл България". Тя обърна внимание на факта, че ако антимонополното ведомство възрази срещу някоя от договорните клаузи, защита по съдебен път е невъзможна. Друга абсурд според нея е задължението на търговеца да сложи на рафтовете си цялата продуктова гама на производителя, който изработва неговата собствена марка. Това е в разрез със законите на търсенето и с бизнемодела на някои от веригите. Според Милена Драгийска в проекта има и много неясни текстове. Такива са например невъзможността на има необоснован отказ от стоки и услуги и санкциите до 10% от оборота на съответната стокова група без да е ясно колко широко ще бъде тълкувана тя.
Николай Петров, председател на УС на СМТ и изпълнителен директор на "Билла България", отбеляза, че подобен закон би довел до по-високи цени за потребителите. По съществото си той представлява административен натиск изкуствено да се повиши ниската ефективност на определени производители. Това, според Николай Петров, не среща одобрението дори и на доставчиците.
Димитър Спасов, управител на "Кауфланд България", разви тезата, че законът е вреден преди всичко за малкия и среден български производител. И, че ако свръхрегулацията бъде приета, веригите ще бъдат принудени да търсят алтернативни продукти на съседни пазари. От това ще пострадат най-вече малките и средни български производители, от чиито продукти в момента идва 70% от оборота на "Кауфланд", според Димитър Спасов.
Производители за ползите от веригите
Юри Папазов, директор клон Пазарджик на "Симид София" ЕООД, обърна внимание за ролята на търговските вериги за изсветляването на икономиката. Работата с тях дава потенциална възможност на доставчика да излезе на външни пазари. Юри Папазов обобщи, че намесата на външни хора в деликатните двустранни търговски отношения само би усложнила обстановката.
Герасим Михайлов, управител на "Випера Химикал", изтъкна като предимство на работата с веригите лесната събираемост на плащанията. Той съобщи, че е започнал с един продукт за "Лидл", а вече разработва над 20. Освен това в началото на юни ще започне износ за румънския клон на веригата. Не на последно място работата с ритейлърите е и безплатно обучение, смята той.
Управителят на "Йотови" ООД Димитър Христов призова държавата да не се меси в отношенията вериги - доставчици, за да могат да работят спокойно.
А Димитър Димитров, търговски директор на "Захарни изделия" - Варна, определи достъпа до нови пазари и подобряването на събираемостта като основни преимущества от работата с веригите. "Проблеми има, но не сме оптимисти, че те ще бъдат решени с предложените мерки", добави той.
Александър Найденов, собственик на "Олинеза", също не скри, че проблеми съществуват. Според него обаче поведението на "слон в стъкларски магазин", няма да даде необходимите резултати.
Минуси за потребителите
Ако регулацията бъде приета, ще пострадат най-вече по-нископлатежоспособните потребители, защото по-голяма част от техния бюджет отива за стоките, които се очаква да поскъпнат, каза Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители". И отбеляза, че вместо да се търсят корените на проблема с неконкурентоспособността на някои български производителите, решения се търсят другаде.
Работодателските организации
В търговските отношения по никакъв начин не може да се намесва държавата, каза Сашо Дончев, председател на БСК. Според него необходимост от защита имат тези, които не са убедени в качеството на продуктите си. Законът ще даде възможност изборно да се атакуват едни или други търговци и да им бъдат поставяни някакви условия. В крайна сметка това ще е поредният вреден нормативен акт. След време той ще бъде отчетен като грешка, но приелите го ще останат безнаказани.
Цветан Симеонов, председател на БТПП, заяви че единственото спасение за българските производители е да произвеждат висококачествена стока на конкурентни цени. С подготвения законопроект се отваря изключително поле за субективен подход. Понятията в него са неясни. Предвижда се нееднакво третиране на хора, вложили различни ресурси в бизнеса си. Държавните органи се поставят над свободата на договарянето и се отваря нова писта за корупция. Ако този проект мине сметката ще бъде платена от производителите, и ще бъдат стимулирани онези производители, чиито продукти нямат нужното качество, обобщи Цветан Симеонов.
Огнян Донев, председател на УС на КРИБ, отбеляза, че проектът дори не може да бъде наречен популистки, защото е успял да обедини всички заинтересовани лица срещу вносителя. Този проект работи за една малка група производители. И отново принуждава останалите да помагат на изоставащите и на двойкаджиите. "Не съм съгласен да се изкривява конкурентната среда", заяви още той.
Макроикономистите
Красен Станчев обърна внимание, че на сегашния проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията не е правена оценка за въздействие.
Емил Хърсев образно описа ситуацията така: Браншовиците в сектора с храните, които имат проблем, "викат батко си стражаря и той раздава юмруци наляво и надясно, без да си дават сметка, че така вредят на себе си, на пазара и съсипват всичко".
А Георги Ангелов отбеляза, че се налага стил да се търси виновникът, вместо да се види къде е проблемът и как би могъл да бъде решен. Според него проектозаконът влошава икономическата среда и е в разрез с нещата, от които се нуждае икономиката - стабилната перспектива, инвестиции и икономически растеж.
Представителствата на чуждестранния бизнес
Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, информира че препоръката им е да не се избързва, а да се изчака решението на проблема на ниво ЕС. Той каза също, че съвместно с Австрийското търговско представителство и Френско-българската търговска камара са запознали с възраженията си по проекта премиера Пламен Орешарски, председателя на парламента Михаил Миков, вицепремиера Даниела Бобева и др.