Нова доза агромилиарди
Година и половина преговори, стотици предложения, спорове. Така протече времето от есента на 2011 г., когато Европейската комисия за пръв път оповести идеите си за промени в селскостопанската политика на ЕС след 2014 г., до миналата седмица, когато бе постигнато споразумение по нея между комисията, страните членки и Европейския парламент. Първите анализи показват, че макар и корекции да има, те няма да бъдат сериозните промени в политиката, обещавани в началото. Добрата новина за България освен планираното увеличение на евросредствата до 7.5 млрд. евро (при над 6 млрд. евро сега) е, че някои от уязвимите групи земеделци ще могат да получат по-сериозно подпомагане - млади и малки фермери, производители на биопродукти, част от животновъдите, хора, които отглеждат плодове и зеленчуци. Лошата - че някои сектори от фермерството няма да получат нищо.
Колкото повече - толкова повече
Въпреки че през есента на 2011 г. бе предлагано във всички нови държави членки да се въведе система за разпределение на субсидиите чрез т.нар. права за плащания (едно право се дава за един хектар поддържана земеделска земя спрямо базова година), това няма да се случи. Според постигнатото споразумение във всички нови държави членки, включително и България, ще може да продължи да действа до 2020 г. т.нар. схема за единно плащане на площ. При нея за всеки декар обработвана земя фермерът получава определена фиксирана субсидия. Доколкото тази схема на подпомагане е далеч по-опростена за администриране, а отделно от това все още промените в собствеността и наемането на земя в България са доста динамични, за повечето производители запазването й е по-приемливият вариант.
"Позеленяването" на субсидиите
След 2014 г. за пръв път директните субсидии за фермерите ще бъдат свързани с мерки за опазване на околната среда. Според финалното споразумение 30 на сто от парите трябва да бъдат насочени към такива дейности. Изискванията за "позеленяване" на селското стопанство са задължителни, като неспазването им ще води до глоби, които след изтичането на преходните периоди ще достигат до 125% от получаваните пари за зелени дейности.
Новата селскостопанска политика след 2014 г. предвижда всеки фермер да отглежда поне две култури в стопанството си, ако обработваемата му земя е над 100 дка. В случаите, когато тя надхвърля над 300 дка, културите вече трябва да са три. Отделно от това са заложени и конкретни параметри за съотношението между тях. Така например основната култура в стопанството трябва да заема максимум 75% от площта, а двете основни - най-много 95 на сто. Пакетът с екологични мерки включва още във всяко стопанство 5% от площите да бъдат "зелени" (например живи плетове, защитни ивици и др.), като след 2017 г. този процент ще се увеличи на 7 на сто след предложение на ЕК. Освен че фермерите дълго критикуваха тези идеи заради "замразяването" на годна за обработка земеделска земя, много международни организации в сектора твърдят, че на практика е невъзможно разплащателните агенции да контролират съотношението на засетите площи във всяко стопанство. Все още не е ясно как точно ще протича наблюдението дали всички спазват новите екологични изисквания. Според решението те ще влязат в сила от 2015 г., а не от 2014 г., за да може фермерите да се адаптират към тях.
Кой изпада?
Схемата с единно плащане на декар, която ще продължи да действа и след 2014 г., облагодателства зърнопроизводството и още няколко производства, отглеждани върху големи площи, за сметка на всички други отрасли. Подпомагането на останалите сектори може да се случва през т.нар. схеми, обвързани с производството. При тях критерият за получаване на парите е количеството продукция или броя животни, а не големината на обработваната площ. Добрата новина за българските производители е, че след 2013 г. тези специфични субсидии ще могат да бъдат увеличени спрямо сега и да достигнат 13 на сто от всички директни плащания (в момента са средно 3.6%). България обаче не успя да договори включването на всички отрасли в този вид подкрепа. Така например "обвързани с производството" плащания след 2014 г. няма да могат да получават птицевъдите, свиневъдите, производителите на маслодайни рози и лавандула. Причината е, че този тип производства не попаднаха в списъка с култури и животни, които могат да се възползват от европейското финансиране. България се опитваше да включи и тютюнопроизводството към възможните отрасли, получаващи субсидии, но това предложение също не бе прието. Това пък създаде силно недоволство в бранша, като по неофициална информация на "Капитал Daily" големите сдружения в тютюнопроизводството се готвят за протести. Все пак обаче има възможности тези сектори да получават финансиране - в случай че държавата поиска разрешение за изплащане на помощи за тях от националния бюджет. Преди ден земеделският министър Димитър Греков съобщи, че ще се работи в тази насока.
Малки, бедни или млади
Бъдещата селскостопанска политика дава възможности и за друга насоченост на субсидиите - към по-уязвими групи. Всички държави членки ще бъдат задължени да насочат 2% от директните плащания на фермерите към производители под 40 години. Отделно от това всяка страна по собствено желание може да избере да дава до 10 на сто от субсидиите на дребни производители. За подпомагане на по-малките се предвижда и друга възможност - т.нар. схема за първите хектари, която също може да се въведе по желание от държавата членка. При нея, ако например едно стопанство от 1000 дка кандидатства за получаване на субсидии, за първите 300 дка от тях субсидията ще бъде по-висока, отколкото средната. В следващия програмен период остава и възможността 5% от евросубсидиите на декар да подпомогнат фермерите, работещи в необлагодетелствани райони. Важното уточнение е, че държавите членки не могат да въведат всички предлагани доброволни схеми, защото те могат да имат максимум 30 на сто дял от общите субсидии.
И малко наука
В бъдещата програма за развитие на селските райони България отново ще трябва да отдели бюджет от 30% от европейските пари за мерки, свързани с т.нар. агроекология. Усвояването на тези средства беше най-проблемно в настоящия програмен период, но очакванията са този сектор да се засилва. Задължителен приоритет на бъдещата програма трябва да бъдат още иновациите, както и подкрепата на науката. За пръв път се дава възможност на държавите да формират отделни подпрограми, които да включват мерки по определен приоритет (виж графиката), както и съответно по-високи субсидии за тях. България ще може да въведе още мерки за модернизиране на стопанства, на предприятия, на фирми от горския сектор. Задължително е поне 5% от парите да бъдат по т.нар. подход "Лидер", който стимулира дейности на местни инициативни групи в селските региони. В следващия програмен период България ще има по-малка сума за Програмата за развитие на селските райони. Очакванията са настоящите 3.2 млрд. евро да бъдат съкратени с около 250-300 млн. евро. Точните бюджети ще станат ясни при приемането на финансовите планове, което се очаква да се случи в следващите месеци.
Заедно могат повече
Заради дългогодишния спор по веригата земеделски производители - преработватели - търговци на едро - търговци на дребно и констатациите в няколко различни изследвания, показващи, че фермерите са най-уязвими по нея, се предвиждат мерки, които да "подсилят" пазарните позиции на фермерите. В разясненията на споразумението по бъдещата обща политика е записано, че "ЕК ще търси начини за по-добра организация на секторите с няколко ограничени дерогации (изключения - бел.авт.) от правото на ЕС за конкуренцията". С други думи, плановете са да се опростят вариантите за коопериране на производителите във всички селскостопански сектори. "Предвижда се възможността селскостопанските производители да се договарят колективно за условията, при които да доставят например зехтин, говеждо месо, зърнени храни и някои други земеделски култури при определени условия и ограничения", се казва още в разясненията. Според източници oт Брюксел в момента има екипи, които съвместно с дирекция "Конкурентоспособност" работят по законови изменения с тази цел. Очакванията са предложенията за тях да бъдат представени през есента. Най-вероятно ще се възприеме подходът за регионално колективно договаряне на доставките, казаха още източниците.
На практика новото, по-меко специално в агросферата конкурентно законодателство явно ще легализира въвеждането на общи условия за доставка на определени стоки от страна на производителите им в даден регион. И в името на по-силните позиции на земеделците и фермерите антикартелните правила в тези случаи ще са по-толерантни.
И отново пари
През последните години имаше няколко случая на силни сривове на определени пазари, като най-сериозният от тях бе през лятото на 2011 г. Тогава заради открита бактерия е.coli в Германия, за чийто първоизточник се смятаха испански биокраставици, цените на зеленчука паднаха драстично. Така в рамките на няколко седмици държавите членки обсъждаха механизъм за изплащане на компенсации за фермерите, но това пък създаде недоволство заради забавянето на парите. Именно за такива моменти след 2014 г. се предвижда нова възможност. Европейската комисия ще разполага с кризисен финансов резерв, от който да могат да се изплащат средства при пазарни смущения. Този резерв ще се попълва всяка година чрез отчисления от парите за директни субсидии на фермерите. Ако не се наложи използването им през конкретната година, те ще бъдат връщани към пакета директни субсидии през следващата, предвиждат реформите.
В следващия програмен период ще бъде запазен механизмът за публични интервенции на пазара, при който всяка година ЕС обявява възможност за изкупуване на зърнени култури при фиксирана минимална цена. Така, ако пазарните цени през дадена година паднат под определената минимална сума, производителите ще могат да продават съответния продукт на ЕС, който ще го съхранява като резерв на общността.
Ще се запази и схемата за предоставяне на плодове и мляко във всички училища на територията на ЕС. Нейният бюджет ще бъде увеличен от 90 на 150 млн. евро годишно.
.