Търговията с Китай покри спада на износа за ЕС
За първи път в новата история на България износът за страните извън ЕС расте с такива темпове, че да компенсира свиващото се търсене в Европа. Така през миналата година българският експорт е отбелязал ръст от 2.6% на годишна база и достига 40.6 млрд. лв., показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
Темповете, с които се увеличава износът на български стоки, обаче се забавят петкратно в сравнение с предходната година. Основната причина е повторната рецесия, която обхвана страните от еврозоната през втората половина на миналата година.
Спад в Европа
Общо през миналата година износът за ЕС е намалял с 3.6%. Това се случва за втори път след 2009 г., когато беше предишната голяма рецесия на единния пазар. А той все още е основният търговски партньор на българските компании износителки и за там е насочена около 58% от тяхната продукция.
Този спад към традиционните пазари се компенсира с износ за държави извън ЕС. Общата стойност на експорта за тези дестинации е 16.9 млрд. лв., или с 12.8% повече, отколкото през 2011 г. Заради нарастващата важност на т.нар. трети страни анализаторите следят с повишен интерес забавения растеж в Източна Азия и Турция. Дори и да се реализират най-песимистичните очаквания обаче, българският бизнес ще е по-леко засегнат. Причината, която изтъкват икономистите, е, че обемите на внос са твърде малки и дори при свиване на търсенето на азиатските пазари, българските компании ще имат потенциал да разширяват присъствието си.
Нови пазари
Адаптацията на експортно ориентираните компании към азиатските пазари очертава нова тенденция Китай да измести Русия като втори най-важен търговски партньор. За Поднебесната империя са изнесени продукти на стойност 1.16 млрд. лв., или двойно повече спрямо предходната година.
Износът към Китай обаче има една специфика - той е основно на цветни метали. На практика 78% от експорта за там е съставен изцяло от мед и медни продукти. Положително е, че останалата част от износа също бележи двойно увеличение на годишна база и макар в по-малка степен останалите български продукти също разширяват присъствието си на китайския пазар.
За Русия, която е вече трета в топ 5 на пазарите извън ЕС, износът през 2012 г. расте по-бавно – с 3.7% до 1.09 млрд. лв.Първенец остава Турция, за където са реализирани стоки за 3.82 млрд. лв., а това е с 12.8% повече в сравнение с 2011 г.
По-голям търговски дефицит
И макар че темповете, с които вносът се увеличава, също намаляват, търговският дефицит на България за миналата година е нараснал с две трети спрямо предходната и размерът му е достигнал 7.02 млрд. лв.
Ръстът на вноса е 8.8% при 21 на сто за 2011 г. През декември той се е понижил с 2.5%. Това е вторият самостоятелен месец, в който вносът спада (първото понижение беше през септември – с 3.4%). Според икономисти това се дължи най-вече на презапасяване от страна на търговците в предходните месеци, а не на понижено потребление.
Данните за експорта дават повод за оптимизъм и за ръста на икономиката през миналата година (годишните данни за БВП ще излязат в четвъртък). Един от сигналите за това е, че вътрешното търсене расте през първите девет месеца, а за цялата година вносът също се увеличава спрямо предходната.
МНЕНИЯ
Георги Ганев, макроикономист, Център за либерални стратегии
Интересна е Румъния
За първи път общата динамика на износа е различна от динамиката на износа към Европейския съюз. Това показва, че българската икономика и износители са способни да компенсират проблемите в основните ни европейски пазари – Германия, Италия и Гърция, и преориентират износа в трети страни в степен, която да компенсира тези спадове. Подобно нещо досега не се е случвало.
Теоретично е възможно растежът и на азиатските пазари да се забави, но освен към Турция българската продукция съставя много малка част от общия внос на тези пазари. Затова е много вероятно, дори те да забавят развитието си, проникването на българските продукти да продължи да се развива.
С голям интерес трябва да се гледа и към Румъния, защото тя е един от най-важните европейски пазари за българските компании. Така или иначе 2013 година поражда повече поводи за оптимизъм.
Кристофор Павлов, главен икономист, Уникредит Булбанк
Расте вносът на инвестиционни стоки
Турция е икономика, чийто растеж не е обвързан с развитието на Европа. Очакванията са през следващите 10 години да е сред десетте най-бързо развиващи се пазари в глобален мащаб. Това е много добре и подчертава важната стратегическа връзка, която се създава между България и Турция. Страната ни има конкурентни предимства, с които да привлече производители, търсещи реализация на турския пазар.
В средносрочен план българският бизнес ще има добри перспективи да компенсира свитото търсене в Европа с продажби в Азия като цяло. Трябва да се споменат и активните усилия на правителството да привлече инвеститори, които дават резултат както в увеличението на износа за трети страни, така и с привличането на нови компании.
Зад иначе смущаващия ръст на търговския дефицит се открояват две интересни тенденции. Расте вносът на машини и инвестиционни стоки и това е положително, защото показва развитие на вътрешното търсене.
Владислав Панев, председател на съвета на директорите, "Статус капитал"
Турция е важен пазар
В дългосрочен план турската икономика има всички възможности да бележи добър ръст. Населението на страната е младо и все по-образовано, което означава, че социалните плащания дълго време няма да са в тежест на бизнеса. За разлика от минали десетилетия държавният дълг спадна до ниски нива, така че обслужването му не е проблем, а политиката на централната банка е за пример.
Външнотърговските дисбаланси съществуват, но се подобряват през последните 18 месеца и в момента също са на поносими нива. За мен най-сериозният риск е склонността към залитане към мегаломански проекти с държавно участие без нужната финансова обосновка. Ако този устрем бъде овладян, Турция има всички шансове да се нареди в семейството на богатите държави в Европа и света.
Доколкото вътрешният пазар в Турция расте с бързи темпове, българските износители имат добри шансове да намерят пазар в страната. Това се вижда и от статистиката, която отчита нарастване на износа ни за Турция.
.