Производството на енергия и храни е поскъпнало най-много през 2012 г.
Производствените цени в енергийния и хранителния сектор са нараснали най-много през миналата година. Това показват данните на Националния статистически институт. Цените на предприятията през миналата година са се покачили с 5.2 процента, въпреки че през декември са спаднали с 0.7 на сто в сравнение с предходния месец.
Голямото нарастване на заводските цени в енергийния сектор и производството на храни е предпоставка и за висока потребителска инфлация, тъй като разходите за прехрана, електроенергия и отопление съставят над 40% от потреблението на българските домакинства.
Само на вътрешния пазар производството на енергия е стигнало годишно поскъпване от 8.9%, цените на храните са се покачили със 7.6 на сто, а на напитките - с 6.8 процента.
Намаление на цените се наблюдава при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.9%, и при производството на лекарствени вещества и продукти - с 1.5 на сто.
НСИ изчислява три нидекса за производствените цени – на вътрешния пазар, на износа и общ показател, но оповестява данни само за общия индекс и за цените на вътрешния пазар.
Данните обаче са достатъчни, за да стане ясно, че производителите са пасирали продукцията си у нас при по-високи цени, отколкото на международните пазари.
Очакванията за тази година
За тази година обаче експертите очакват поскъпването на храните и енергийните доставки да се забави. Причината за тази прогноза е фактът, че през миналата година се повишиха цените на електроенергията, природния газ и парното. Ако през тази година цените се запазят без промяна до лятото, ефектът от нормативното им повишаване ще се изберпи.
Според макроикономиста Петър Чобанов през тази година темповете на инфлацията ще затихват и в края на годината стойността на показателя ще е около 3%. "Постепенно влиянието на административно определяните цени ще намалява, но при раздвижване на потреблението търговците имат основание да повишат цените и това може да подейства проинфлационно", каза той.
Според него повишаването на доходите, което правителството предприема, не кореспондира с подобряване на ситуацията на трудовия пазар и за това в краткорсрочен план инфлацията може да се задържи висока. "Тези мерки имат потенциал да тласнат инфлацията повече отколкото потреблението, защото консумацията на възрастните хора е относително устойчива, а в публичния сектор няма нарастване на производителността. Така и очакването за повишаване на доходите, при липсата на достатъчна конкуренция, може лесно да повиши цените" допълни Чобанов.
По-различно мнение застъпи Десислава Николова, която е старши-икономист в Института за пазарна икономика. Според нея нормативно повишените доходи - тези на пенсионерите и част от заетите в публичния сектор, няма да предизвикат покачване на инфлацията. Причината е, че допълнителните държавни разходи за повишаване на тези доходи са твърде малки на фона на цялото потребление.
Тя обаче открои тревожна тенденция за спадаща конкурентоспособност на българската хранителна индустрия. "Производството на храни на вътрешния пазар поскъпва със 7.6% на годишна база. В същото време поскъпването на крайните цени на хранителните продукти е средно с 5.2 на сто, което означава, че българите ориентират потреблението си към вносни храни с по-ниски цени. Търговците пък не могат до безкрай да свиват маржовете си, за да не повишат крайните цени, и в дългосрочен план това е предпоставка за по-голямо пренасочване на потреблението към вносни храни", смята тя.
Десислава Николова също прогнозира инфлация около три на сто през тази година.
Дежурният проинфлационен фактор, над който България не може да влияе, е скъпият петрол. Макар и прогнозите за тази година да не включват драстично поскъпване Международният валутен фонд определи това като основен външен риск за българската икономика и един от проблемите на еврозоната. Високата инфлация обаче е полезна за изпълнението на бюджета, защото основният източник на приходи е данъкът върху добавената стойност, а при покачващи се цени приходите от него също растат.
.