Как градина може да се превърне в пустиня
"Лятото температурите достигат над 40 градуса. Тогава ни е трудно да си осигуряваме дори вода за пиене." Думите са на Константинос Хаджигианакоу, съсобственик в семейна животновъдна ферма в близост до кипърската столица Никозия. Константинос отглежда близо 270 крави, както и фуражни култури за потребностите на стопанството. Казва, че заради проблемите с водата разходите за производство са високи - близо 45 евроцента на литър мляко, независимо от доброто технологично оборудване, с което разполага. "Обикалял съм много по света, има редица държави, където в съседство на фермата има долина и животните се изкарват на паша. При нас това няма как да се случи, трябва да произвеждаме и храната им", обяснява той.
Макар примерът със селското стопанство в Кипър да изглежда краен заради далеч по-добрите климатични условия в България, в последните години проблемите, свързани с напояването, и тук растат лавинообразно. Засушаването само през тази година донесе загуби за милиони на производителите на зеленчуци, на царевица, на слънчоглед... И няма гаранция, че следващата това няма да се повтори.
Затова постоянните призиви на фермерите да се работи по подобряване на напоителната инфраструктура са повече от логични, но засега не изглеждат чути в нужната степен от държавата.
Изгубен потенциал
Макар да има различни спорове около числата, официалната оценка сочи, че към момента над 5.3 млн. дка в България са годни за напояване. От тях обаче реално вода се ползва за между 220 и 270 хил. дка, сочат данни на държавната фирма "Напоителни системи". За подобряването на тази тревожна картина не помага и създаването на сдружения за напояване на частни собственици, каквато законова възможност съществува от дълго време. Официалната статистика сочи, че има 89 такива дружества, реално от които работят 14. Те пък ползват малко над 1% от хидромелиоративния фонд в страната.
Серия проблеми с един източник
Основният проблем за все по-тежкото състояние на напоителната инфраструктура в страната е липсата на каквато и да било идея за развитието й, коментират фермери. "След 1990 г. няма модернизация на инфраструктурата. Нищо ново не се планира и нищо ново не се прави", казва Георги Виделов, оризопроизводител в областите Пловдив и Пазарджик. По думите му в момента загубите на вода по трасето са огромни, като на места достигат до 40-50%. "В нашия регион, ако от язовира отпуснат 10 кубика вода, до нас достигат между 4 и 5", посочва той.
За сериозни проблеми съобщават и производителите на зърнени култури, според които голяма част от унищожената реколта от царевица през тази година е можело да бъде спасена, ако е имало възможност за напояване. "Проблемът ще се задълбочава, не е новина, че много фермери презасаждат площите си с нови култури, защото не могат да си осигурят вода", разказва и Валентин Стойков, производител на зеленчуци в Старозагорско. По думите му в района голяма част от съоръженията са силно амортизирани, а план за модернизация няма.
"Ние сме в район с неустойчиво овлажняване и водата е животоспасяваща за всички сектори в растиеневъдството", обобщава председателят на асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов. По думите му косвено отражение има и върху животновъдството, тъй като при добра поливна инфраструктура могат да се отглеждат и различни култури, необходими за изхранването на животните, като например соя, които в момента се внасят.
Какво да се прави
Макар през годините да са чертани десетки планове за развитие на хидромелиорациите, все още няма цялостна идея какво да се прави. В момента се работи по водна стратегия, която да очертае посоките за развитие, като се очаква тя да бъде готова в следващите месеци.
Според фермерите общият план за действие е отдавна закъснял, затова изработването му в най-скоро време е повече от належащо. "Има и много други точки, по които се иска сериозна работа", коментира Валентин Стойков. Според него в спешен порядък трябва да се изработят законови промени по отношение на сдруженията за напояване, създавани от фермери, за да стане тази възможност по-рентабилна и атрактивна. "Необходимите инвестиции и предлагани цени не отговарят на това, което се предоставя сега", смята Стойков.
Други производители посочват негативния факт, че България е изпуснала шанса си да ползва европейско финансиране за хидромелиорациите. В програмата за селските райони имаше идея да стартира мярка за подобряване на напоителни съоръжения, но това така и не се случи.
"Има достатъчно специалисти в страната, които могат да изградят план за действие, въпросът е дали политиците се интересуват", обобщи Георги Виделов.
Земеделското министерство "откри" загубените язовири
Министерството на земеделието вече е приключило с описа на всички съоръжения, които преди две години "изчезнаха" от балансите на бившата агенция по хидромелиорации, съобщиха от пресцентъра на институцията. За проблема се разбра, след като Сметната палата за пръв път в историята си отказа да завери годишен отчет на министерство заради липса на данни за няколко язовира и други напоителни съоръжения. Според земеделското министерство документите за тях са изчезнали по време на ликвидацията на бившата агенция по хидромелиорации, което се случи през лятото на 2010 г. Едва година по-късно обаче започна опис на съоръженията.
.