На имитиращите млечни продукти не може да се сложи етикет "вредни"
На имитиращите млечни продукти не може да се сложи етикет "вредни", както например се прави при цигарите. Tова ще доведе до парадокс.
"С такъв етикет въпросният продукт не може да е на пазара, защото става въпрос за храни и то от първа необходимост", обясни Диляна Славова от Националната асоциация на млекопроизводителите пред bTV по повод обявената на 20 ноември наредба за "чисти храни".
Практиката в останалите страни е да има производство на високо и нискобюджетни продукти, като последните не могат да носят етикета "млечни продукти". Повечето фирми у нас правят същото – и истински, и имитиращи продукти. "Ние не откриваме топлата вода, но правилата тук не са ясни", обясни Славова.
"Решението на проблема с имитиращите продукти се корени в разграничението в етикецията, която трябва да упоменава съдържанието на мазнини от растителен произходи", смята Димитър Зоров, председател на асоциацията на млекопроизводителите. Според него министър Найденов е изразил по-скоро лично убеждение като потребител, че продуктите с растителни мазнини трябва да се отделят с надпис "вредни за здравето".
На тези продукти пише млечен продукт, но имат имитиращи съставки. Става дума за бизнес за милиарди с голямо лоби – и в ЕС, и у нас. "Не е честно аз да влагам чисти продукти и моята продукция да не е конкурентна, защото е по-скъпа, а друга фирма да влага примеси и да печели за моя сметка", смята Зоров.
Отбелязването на растителните мазнини на етикетите на млека, сирена и кашкавали не е достатъчно, тъй като има различни по вид и вредност такива мазнини, смята професорът по хранене Донка Байкова. Тя добави: "Въпреки че пише за имитиращите продукти, аз не знам дали става въпрос за палмова, хидронизирана или течна мазнина. Твърдият хидронизиран маргарин например е най-вреден, той не се усвоява от организма, а се натрупва. Ако имаме и натурално мляко в продукта, там също има наситени мазнини, нещата не са толкова прости".
.