Ново сдружение ще се бори за по-добри условия за малките ферми и производители на храни
След като не успяха да постигнат исканията си с шествия (на снимката), малките производители създадоха сдружение
Автор: Георги Кожухаров
Ново сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието" ще се бори за подобряване на условията за работа на малки ферми и производители на храни. Това съобщи пред "Капитал" Десислава Димитрова, координатор на българското представителство на организацията Slow Food, с чиято помощ е създадено сдружението. То има за цел да подкрепи малки земеделки производители, семейни ферми и стопанства за биопродукти.
"На мода", но само по думи
"Независимо от "модния" интерес към тях, те продължават да бъдат извън обсега на властта, разглеждани по-скоро като усложнение за развитието на сектора", коментира Димитрова. Тя добави, че е време политиците да разпознаят в тях не пречка за развитието на съвременното земеделие, а начин за разрешаване на проблемите чрез осигуряване на заетост, запазване на традиционни практики и поминък, както и устойчиво развитие на селските райони.
Досега Министерството на земеделието на практика не е направило много в помощ на развитието на малките производители, смятат техни представители. През септември част от тях преминаха в "Шествие за добра храна" по улиците на София с искания за по-зелено и устойчиво земеделие, насърчаване на агроекологични методи и таван на субсидиите. Исканията им бяха дадени на земеделския министър Мирослав Найденов, който каза, че подкрепя 95% от идеите. За останалите ще се мисли, тъй като те са свързани със сегашния програмен период на ЕС за селското стопанство.
Действия, а не само намерения
Новото сдружение на малките производители иска да участва активно при вземането на решения и създаването на политика, които засягат тяхнта дейност. Основните цели, които си поставя, е да ги направи по-видими партньори при обсъждането на законодателни инициативи, да работи за децентрализация в сектора, както и да се осигури реално право на достъп до пазара на малките ферми. В момента наредбата, която урежда директните продажби на производителите на практика почти не работи, защото слага редица ограничения за лимит на количество и на разстояние, до което продукцията може да се реализира. Промяната на наредбата ще е един от първите проблеми, към които сдружението ще се насочи.
От новото сдружение смятат, че целите им са напълно в синхрон с новите тенденции на Общата селскостопанска политика, които се обсъждат от Европейската комисия. Намеренията им са да работят и за създаване на условия за устойчиво развитие на регионите и съхраняване на традиционния поминък, както и за сътрудничество между изпълнителната власт, местното управление и производителите. Според организацията в момента националната политика на България все още противоречи на идеите на Общата селскостопанска политика на ЕС, която залага на устойчиво развитие, запазване на регионални традиции и поминъка на малки общности.
Приоритет без последици
"Твърдо е убеждението ни, че защитата на малките земеделски производители, фамилните ферми и фермите с бионасоченост на продуктите преминава през тяхното обединяване и легитимиране на позициите им", посочи още Десислава Димитрова.
Макар че на няколко пъти министър Мирослав Найденов определи биопроизводството и по-малките производители за бъдещето на българското земеделие, досега реалните действия в тяхна подкрепа не са много. Според Найденов администрацията работи достатъчно бързо за разглеждане и одобряване на проекти на малки ферми и биопроизводители, но кандидати просто няма. Преди по-малко от два месеца стана ясно, че България е на път отново да изгуби европейски пари по програмата за развитие на селските райони. Рискови са между 150 млн. и 247 млн. евро. Миналата година загубата беше 40 млн. евро. По данни на фонд "Земеделие" в началото на септември са договорени 57% от бюджета на програмата, а година преди крайния срок за договаряне изплатените пари са 33% от стойността й.
В началото на октомври пък МЗХ предложи нова регулация за продажбите на биопродукти – всички те да са на отделни щандове. Част от производителите подкрепиха идеята, но търговците бяха против и тя отпадна. България е сред европейските страни с най-малък пазар на био производството и това на малки ферми. Към края на миналата година едва 1054 лица са регистрирани като производители, дистрибутори и търговци, с 30% ръст за година. По данни на Българската стопанска камара ЕС е един от най-големите пазари на био продукти – 40%, а почти половината от световното потребление е в Северна Америка.
Според анализ на БСК липсата на сдружение и разпокъсаност на производителите са част от проблемите в сектора, но развитието му ще помогне за трайни доходи на хора от планински и полупланински райони, да се развива земеделие на малки площи, каквито са повечето парцели в страната. Освен това възможността да се започне без големи първоначални инветиции е предимство, смятат експертите от камарата.
.