Планират промяна на условията за директните продажби от дребни фермери*
Собственик на малка ферма иска да продава млякото, произведено в стопанството му, на крайни потребители. Причината е, че така евентуално може да реализира по-висока цена от тази, която му дават преработвателите, с които законът го задължава основно да работи. Гражданинът Х пък иска да си купува мляко от малък производител на село, защото смята, че то е с по-добри качества или просто неговият вкус повече му допада.
Формално тази дребна покупко-продажба до 2010 г. беше напълно незаконна. Дотогава беше забранено на малките производители да реализират директно продукцията си на крайни потребители. След като земеделското министерство поиска и получи разрешение от Брюксел за промяна на тези условия, директните продажби бяха разрешени под силно ограничена форма. Още тогава фермери коментираха, че разрешените количества са твърде ниски и на практика правят нерентабилно отглеждането на животни на дребно. Битката им за по-големи количества, с които да излязат директно на пазара, продължава вече две години и засега не е сигурно кога могат да очакват успех.
В четвъртък на земеделски форум в столицата представители на агроминистерството съобщиха, че ще започат работа по промяна на условията за дребните фермери по отношение на количествата, които могат да продават на потребителите, като предстои да се иска и разрешение от Брюксел. По неофициална информация на "Капитал Daily" те ще засягат само месните и млечни продукти.
За дребните - дребно разрешениe
Въпреки че продажбите на продукти от животински произход от ферми към крайни потребители е практика в много европейски държави, те бяха официални разрешени в България едва преди две години. Забраната допреди това съществуваше с обяснението, че не може да се гарантира стриктният ветеринарен контрол върху тях. От 2010 г., при покриване на определени изисквания, фирмите имат право да предлагат на крайни клиенти малки количества продукти. Така например животновъдите могат да продават директно между 20 и 35% от количествата произведено мляко в зависимост от вида му и големината на фермата, максимум 600 пилета на месец или пък 500 яйца.
Тавани има за всички продукти- риба, месо, млечни храни, мед и други. Още тогава фермери заявиха, че за някои от продуктите разрешените количества са толкова малки, че прави напълно нерентабилно да си дребен производител, особено в секторите на млечните и месни продукти. Статистиките косвено потвърждават тяхната теза. Така например от регистрираните 207 дребни фирми, които искат да извършват директни продажби, преобладаващата част са производители на мед. Данните на агенцията по храните показват, че дребните млекопроизводители са едва около 30, а тези на яйца - под 10.
Двегодишна битка
Макар още преди две години отделни организации в бранша и фермери да казваха, че разрешените количества в някои сектори са много малки, развитие по казуса може да има евентуално в следващите месеци. Това, че в земеделското министерство са започнали да обмислят увеличение на обемите за директни продажби не дава яснота кога може да се случи това. " Настояваме прагът от 20% да отпадне, така че фермите с до 200 овце да могат да продават 100% от дневния си млеконадой", обяви по време на бизнесфорума, организиран от в. "Агроуикенд", председателят на националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров. Фермерите казват, че директните плащания са техният шанс да повишават изкупните цени на продукцията си.
Според тях в този си вид наредбата не работи и е пречка в България да заработи модела на "пътуващите" фермерски пазари, прилаган успешно в Западна Европа, и осигуряващ прехраната на много семейни стопанства. "България сякаш не се е възползвала от възможностите, които дава Брюксел за гъвкавост при прилагането на директивите на национално ниво.
Самият факт, че от около 200 регистрирани за 2 години, 145 са пчелари, говори сам за себе си", коментира координаторът на сдружението Slow Food за България Десислава Димитрова. По думите й "държавата не иска този инструмент, защото се отваря много работа на контролните органи" и защото "за държавата сякаш няма голяма връзка между селското стопанство и развитие на селските райони".
Може би развръзка...
Зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров съобщи, че вече има работна група, която обмисля промени в наредбата за директни продажби. След като те бъдат изготвени, ще се поиска официална нотификация в Брюксел. Зам. министърът не се ангажира със срок кога ще се случи това. Към момента в земеделското министерство са постъпили около 10 предложения за промени в документа, които предстои да бъдат обсъдени. По неофициална информация на "Капитал Daily" обмислят се повишение на количествата за млечни и месни продукти, които могат да предлагат фермерите като е много вероятно да не бъде удовлетворено искането на фермерите да могат да продават изцяло продукцията си на крайни клиенти. Какъв процент от нея ще бъде заложен обаче предстои да се разбере.
Защо е важно
На фона на тежкото състояние на животновъдния отрасъл, признавано много пъти и от земеделския министър, създаването на нов канал за дистрибуция на продукцията е възможен шанс за развитието му. В момента сред производителите се обсъждат идеи за създаване на фермерски пазари- модел, използван навсякъде в Европа, при който в рамките на един определен ден от седмицата определен площад, парк или друго място се затваря и производителите могат да предлагат продукцията си. При настоящите ограничения на количествата, които могат да се предлагат, обаче фирмите не виждат смисъл да участват в такъв проект. Това пък лишава потребителите от възможността да пазаруват и от такива места.
*Оригинално заглавие: Невъзможната среща
.