България иска по-гъвкави зелени мерки в новата земеделска политика на ЕС
Запазване на бюджета на общата селскостопанска политика (ОСП), повече справедливост при разпределението на директните плащания между новите и стари държави членки на Европейския съюз, по-гъвкави зелени мерки и насърчаване на младите земеделски стопани.
Това са приоритетите, които България отстоява при обсъждането на реформата в ОСП в рамките на Европейския парламент и Съвета на ЕС, каза еврoдепутатът Мария Габриел по време на дискусия по темата.
Кръглата маса беше организирана по повод предложенията на Европейската комисия за реформа в ОСП, които в момента продължават да се обсъждат в ЕС.
Предизвикателствата, които налагат тази реформа са икономически, свързани с доходите на земеделските стопани, стабилността на цените и конкурентоспособността на земеделието, екологични и предизвикани от застаряването на населението и обезлюдяаването на периферните райони, посочи Габриел.
По думите й за пръв път България както на ниво Съвет на министрите, така и на ниво Европарламент има "абсолютно синхронизирана и координирана" позиция.
Като главни цели на реформата тя описа повече справедливост заради съществуващата неравнопоставеност между старите и новите страни в ЕС, както и насочване на ОСП към малките и средни земеделски производители, което може да стане чрез таван на плащанията.
Реформата цели също опростяване, съкращаване на сроковете за плащания, на административната тежест и бюрокрацията и повече гъвкавост. Според Габриел обаче регионализацията на селските райони все още остава въпросителна, а от конкретните предложения за намаляване на административната тежест се създава впечатление по-скоро за усложняване, отколкото за улесняване на нещата.
Едно от най-оспорваните предложения на Брюксел е 30% от преките плащания да бъдат насочени към практики, позволяващи оптимално използване на природните ресурси.
По думите на Габриел обаче предложените критерии за озеленяване не обхващат спецификите на Европа. Тя посочи още, че Европарламентът иска да се разясни дали ще се налагат санкции за неизпълнение на тази мярка, както и ако има такива, в какъв размер ще са те.
България отстоява позицията, че 30% са твърде висок процент за страната, а също и че е подходящо да се въведе преходен период за адаптиране, отбеляза евродепутатът. Ако искаме да запазим бюджета за ОСП, който възлиза на 418 милиарда евро обаче, според нея вероятно това ще стане с цената на въвеждането на озеленяването.
Заместник министърът на земеделието Светлана Боянова подкрепи Габриел като подчерта, че един от основните проблеми при обсъждането на реформата е именно мястото, където земеделието се свързва с околната среда. По думите й България е съгласна с т. нар. позеленяване, но не иска задаване на минимален процент за зелените плащания.
.