Износът на България през юли замря около нулата*
Очаквано хладният икономически полъх от Западна Европа застигна и България и доведе до стагнация в износа за Европейския съюз и по-слаб такъв за трети страни. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт за външната търговия на страната в края на юли.
Ураганът от Европа
Според тях износът расте с минималните 1.7% на годишна база за периода януари - юли 2012 г. Една от причините е, че към страните от Европейския съюз са изнесени с 0.7% по-малко стоки спрямо година по-рано, а само за месец юли остава без промяна спрямо същия месец на предходната година. Така ефектите от кризата в Европа вече се пренасят и върху българските производители, чиито основни търговски партньори са именно от Западна Европа. Затова и някои от тях още в края на юни отчетоха по-слаби продажби за полугодието спрямо година по-рано, като например производителят на акумулатори "Монбат" и на алуминиеви изделия "Алкомет".
Според Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), оттук нататък най-добрият възможен сценарий за износа на България към Европейския съюз вече е стагнация. Това е прогнозата на института още от пролетта на тази година. От началото на 2012 г. експортът към ЕС отбелязва отрицателен или нулев ръст с изключение само на месеците март, април и май. За първото полугодие на 2012 г. сред основните причини за спада на износа беше по-ниският експорт към едни от основните европейски търговски партньори на България – почти 33% по-малко към Белгия и 13% спад към Румъния.
Летните месеци обаче са най-малко показателни доколко стабилни са поръчките на българските компании. По-индикативни за целта за есенните данни и затова както бизнесът, така и повечето икономисти изчакват първите есенни макроданни. Тогава ще се види какви нови договори за поръчки ще бъдат сключени и дали рецесията в еврозоната ще бъде официално обявена. Ако второто стане факт, за която вече има достатъчно сигнали, това би следвало да засегне и българската икономика и най-вече експортно ориентираните предприятия. Последните данни за Германия показаха спад на поръчките за германски стоки през юли и август, което е индикация и за бъдещ спад на износа на български стоки към Германия, която е наш основен търговски партньор. Освен това миналата седмица Евростат представи данни, че има спад в продажбите на дребно и тази тенденция се очаква да продължи.
Все още е рано да се правят изводи за пулса на икономиката, смята и изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) Евгени Иванов. По думите му летните месеци обичайно не са показателни и е по-добре да се изчакат първите макроданни за септември. Според Иванов като цяло в средносрочен план през следващите пет до десет години растежът в Европа надали ще е голям. "Ако изобщо има растеж, той ще е минимален", каза той. По тази причина българският бизнес търси диверсификация на изток - Близкия изток, Северна Африка и Азия.
Източният полъх
Вече няколко поредни месеца износът за трети страни подкрепя българската икономика, което показва и стремежът на местните компании да разширят пазарите си. В същото време обаче през юли експортът за Турция леко се понижава с 2.7%. За сметка на това продължават да се увеличават търговските взаимоотношения с партньори като Китай (основно мед) и Обединените арабски емирства (основно цигари), макар при тях базата все още да е ниска.
Износът на България за трети страни, т.е. извън ЕС, "има стабилен тренд надолу", коментира и икономистът от Industry Watch Георги Стоев. Данните на НСИ показват, че растежът се забавя до 5.3% на годишна база за първите седем месеца на годината при двуцифрен растеж за второто тримесечие. Тук обаче често има значителни колебания заради течащото пренасочване на бизнеса към по-екзотични дестинации (както и заради различни фиктивни сделки с цел източване на ДДС), като в последователни месеци ръстът може да варира от силно положителен до отрицателен. Според Стоев преструктурирането на българската икономика вече е налице, т.е. насочват се ресурси към полуготови стоки – суровини, горива и артикули, класифицирани според вида на материалите.
Именно необработените сурови материали са основните продукти, които формират износа на България за трети страни. Те обаче имат ниска добавена стойност и допълнително ръстът в техният експорт също се забавя. Отделно има спад от 1.1% в износа на машини, оборудване и превозни средства, което обаче според Стоев не е изключено да се дължи и на спад в цените, което в най-добрия случай означава, че секторът запазва старите си нива.
А какво стана с вноса?
Ръстът на вноса продължава да изпреварва този на износа, което увеличава дефицита в търговското салдо до 4.7 млрд. лв. за първите седем месеца на годината - повече, отколкото за цялата 2011 г. и със 130% над регистрираното в същия период на годината. Като цяло той продължава да расте с двуцифрени темпове - 13% за седемте месеца.
В голямата си част покачването на вноса може да се обясни и с по-високите цени на горивата, на което се дължи и разширяването на търговския дефицит с Русия от 4 на 5.2 млрд. лв. Покачването на вноса може да се тълкува и като знак за евентуално разбуждане на вътрешното потребление и/или трупане на запаси от бизнеса, както и за увеличения импорт на инвестиционни стоки. Отчетливи сигнали за събуждане на активността на домакинствата и на бизнеса обаче липсват. Безработицата се задържа висока въпреки лятната сезонна заетост, а данните за кредитирането и чуждите инвестиции не говорят за чувствително оживление, което може да се пренесе в повече разходи на домакинствата и предприятията. Затова може би и по тази линия данните през есента ще внесат малко повече яснота.
* Оригиналното заглавие е: "В лятна дрямка или в зимен сън"
.