Милена Трифонова: Плащанията и дълговете между фирмите се влошават
Фотограф: Капитал Daily
В реалната икономика има влошаване на търговските вземания и фирмите започват да търсят нови пазари и контрагенти, за да могат да компенсират това. Някои от компании те още в началото на кризата – например свързани със строителната индустрия, много бързо диверсифицираха портфейла си, стремейки се да се освободят от концентрацията към един сектор. Тези фирми, които поетапно направиха това – от една страна, като индустрии, от друга, като страни по експорт, днес са в много по-здравословно състояние, по-жизнени и много по-доходоносни.
Какво е нивото на междуфирмената задлъжнялост в момента?
Все още е много високо. Има различни анализи с различна оценка - между 100 млрд. и 150 млрд. лв. За изчистването й са необходими в пъти по-малко пари. Много фирми вече започват да търсят начини за справяне с проблема с правилно управление на вземанията. Важно е компаниите да не чакат вземанията да станат проблемни или съдебно изискуеми, а да започнат много по-рано да използват колекторски агенции или да узреят за идеята да ползват средства за превенции. На много по-ранен етап да мислят как да се позиционират като сектори, като индустрии, като страни, да въведат ефективни системи за управление на кредитния
риск, както и да застраховат вземанията си. Често срещано изявление от страна на малки или средни фирми, а дори и от големи компании, е "ние си знаем пазара, познаваме го добре". В същото време се оказва, че те работят с даден контрагент, правят доставки, а същевременно ситуацията с несъбраните вземания се е задълбочавала и те са станали вече съдебно изискуеми. Поради непознаването на инструмента застраховка на кредитен риск например друг типичен случай е, че за нови и непознати клиенти фирмите изискват авансово плащане, което става за сметка на цена и пазарен дял.
Не е ли малко трудно да мислят за застраховане на риска в момента, предвид че мислят за оцеляване?
Това е част от тяхното развитие. Има фирми, които не само оцеляват, но и растат. Трябва да се погледне не от призмата на разхода, който правят за една такава застраховка, а от цялостната добавена стойност за техния бизнес, като например ефективно управление на кредитния риск, достъп до нови пазари и контрагенти, оборотно финансиране при по-добри условия. Въпрос е на добро предприемачество. В Западна Европа 90% от малките и средните фирми ползват такъв продукт. Тук процентът все още е много нисък, дори и при големите компании.
Къде най-трудно върви събираемостта на задълженията като сектори?
Най-проблемният, и то не само в България – това е тенденция в световен мащаб, е секторът на строителството и всички свързани с него дейности, при които контрагенти са фирми от строителния бранш. От гледна точка на достъпа до финансиране в момента той е изключително затруднен, включително и от страна на банките. По официални данни строителната индустрия се е увеличила с 4.4% годишно през юли, като това се дължи най-вече на инженерното строителство, а
при сградното тенденцията за спад продължава, макар и темпът да се забавя. Това раздвижване в строителството е по линия главно на големите инфраструктурни проекти, започнати в края на миналата и началото на тази година и до които имат достъп големите строителни фирми. Тези обекти обаче сами по себе си крият доста рискове по отношение на качество и срокове на изпълнение, което може да доведе до забава или до неплащане изобщо. Това може да засегне и други сектори, които са свързани директно или индиректно със строителството. Засегнати са и експортни фирми, изнасящи към сектори от различни страни, които са проблемни там. Например в Италия, Испания проблемните сектори са текстилна промишленост, аграрен сектор и строителство, отново.
Появяват ли се нови сектори, в които има проблем при събирането на вземания, и от кои сектори могат да дойдат сега нови просрочия по дългове – и към банки, и към контрагенти?
Във всяка индустрия има проблемни фирми. Например в химическия бранш, който в момента отчита известен спад в производството, има фирми, които са коректни,
плащат, работят добре. Но има и такива, които бавят плащания, не са взели мерки и в момента изпитват сериозни затруднения. Анализите на Coface показват, че например бранш, който със сигурност ще бъде подложен отново на натиск заради повишението в цената на горивата, е транспортният. В търговията с метали, въпреки че секторът е труден и свързан със строителния бранш, има фирми, които успяват бързо да изчистват вземанията си с правилна стратегия на действие. Почти няма индустрия, в която да няма забавяне на плащанията, но има такива, в които забавянията много бързо се възстановяват и изчистват, като хранително-вкусовата промишленост и търговията с напитки. Има например производствени фирми от браншове в добро състояние, които обаче са направили инвестиции в недвижими имоти и сега това се отразява на състоянието им. Има и случаи на средно големи фирми, свързани със строителството, на които 70% от портфейла им
са трайно просрочени. Освен това се наблюдава и удължаване на сроковете, в които фирмите изпълняват плащанията си, като за всяка индустрия са различни. Тези удължавания на редовните срокове за отложено плащане са свързани именно със закъсненията по изплащането на дължимото. Динамиката е много голяма и очакваме влошаване на сроковете с плащанията и закъсненията, ако не се взимат мерки от фирмите на значително по-ранен етап. Съдебното събиране е много тежък и краен вариант.
Какви са проблемите на фирмите и предприемачите, какво ги мъчи освен обективните обстоятелства на кризата?
Най-голямото предизвикателство пред фирмите е те да успяват да реализират ръст и той да им носи добавена стойност и печалба. Важно е да се прецени внимателно колко агресивен да си в продажбите, какъв риск да поемеш, с кого да се съобразиш и пр. Друго голямо предизвикателство за един предприемач е дали да предприеме крути мерки по събиране на вземането си към свой контрагент, като преди това е започнал с меко събиране – покана за плащане, разговори и пр. Въпросът е да се предприемат действията в точния момент, защото, ако някой се задъхва, в един момент може да издъхне. По-масовата практика, която наблюдаваме обаче при събиране на вземанията, е, че фирмите прилагат мерки едва ли не когато и давностният срок на вземането изтича и то е почти на границата на трите години. А тогава вече е много късно. Тоест фирмите са правили някакви компромиси и се е оказало, че те са се обърнали срещу тях. Има, разбира се, проблеми и в макросредата, в административните реформи, които постоянно се поставят и от браншовите организации.
Разчиташе се много на експортния сектор като спасителен пояс за икономиката, как се справят фирмите там?
Само експортът не е достатъчен и това се доказва статистически за България. За първото полугодие имаме ръст от около 10.7% след забавянето през зимния период заради много тежките метеорологични условия. Повечето наши големи клиенти търсят експанзия на чужди пазари, като най-вече ги интересуват традиционните пазари като Европейския съюз, където са съсредоточени над 60% от износа ни. Интерес представляват също и регионалните пазари на Балканския полуостров, които са близки до България и бившите съветски републики. В последно време се забелязва и друга тенденция – фирми от хранително-вкусовата промишленост се ориентират към пазари, които не са толкова традиционни и познати, като например страни от арабския свят. Голяма част от фирмите в отрасли, в които има растеж на производството в момента, като тютюнопроизводството – около 38.5%, производството на лекарства – 20%, електросъоръжения – 32%, са активни в експорта и търсенето на нови пазари. Все още обаче експортните български фирми не използват диверсификацията на пазарите и това да няма концентрация на пазари. Биха могли да се насочат към нови пазари, дори по-непознати за нас страни, които в момента имат ръст в световен мащаб. Така големи български фирми износители биха могли от регионален играч да се превърнат в по-глобален, така че при евентуални бъдещи сътресения да могат да компенсират последствията.
Кои точно непознати за България пазари и страни имате предвид?
Според последните анализи на Coface интересна и не толкова позната като пазар е например Индонезия. Тя е един развиващ се пазар, четвъртата по население страна в света, с увеличаващ се износ. Китай сам по себе си също е много интересна държава, но там в момента се забелязва голяма въпросителна – страната трябва да направи всичко възможно, за да запази досегашния ръст, като може да се окаже заложник на собствената си икономическа политика за растеж. Там има задъхване на икономиката и увеличаване на необслужваните кредити, като страната може би е интересна от гледна точка на луксозни стоки и услуги и износ на високо-технологични продукти. Но дори и там има намаляване на потреблението. Друга такава непозната за българските износители страна е Никарагуа, където има високо ниво на инвестиции в последните години. САЩ също – най-големият консуматор в света, планираният ръст за тази година е 2%, докато прогнозите ни за ЕС са за спад от 0.4%.
Как бихте описали България в тази картина?
За полугодието ръстът е нулев, като все още успяваме да избегнем рецесията, като очакванията ни са за ръст от около 1% до края на годината. Според рейтинговата система на Coface България остава с непроменена оценка, което само по себе си е добър сигнал.
От гледна точка на рисковия профил страната ни успя ли да се измъкне от общия пакет, в който я поставят инвеститорите, с Гърция и околните страни след емисията на еврооблигации от миналия месец или все още е рано за такава оценка?
В региона най-големи са проблемите в Гърция. Там нито един застраховател на кредитен риск например не предоставя покритие за компаниите. За България е много важно, че успя да реализира успешно емисията на еврооблигации. Важно е също, че страната има ниско ниво на публичен дълг – 17% в края на миналата година, очаквано сега след емисията да достигне 20% в края на тази, стабилен банков сектор. Друг позитив в голяма степен е наличието на валутен борд в страната, което води до предвидимост за инвеститорите и липса на валутен риск. Най-важно реално доказателство е именно пласирането на еврооблигациите при цена от 4.44% на годишна основа. За сравнение, Унгария го направи при 7.82%, Испания – 6.43%, Италия – 5.82%, Литва – 5.52%, Латвия – 4.85%, и Турция – 9.7%. Все още обаче имаме слаби страни - експортът не е достатъчно силен и не е достатъчен да извлече ръста, така че да не попаднем в рецесия, нереформираният публичен сектор и това, че страната ни все пак е малка и отворена икономика, което я прави уязвима за външни шокове. Така успешната реализация на емисията е много положителен факт, но за съжаление не е достатъчен. Важно е и държавата, и бизнесът да се концентрират в инвестиции в иновации, производство и по-добро образование. Това ще даде реална добавена стойност. Все още не е достатъчно заради ниската данъчна ставка, заради определени фискални параметри един инвеститор да бъде убеден да дойде в България или да прави допълнителни инвестиции тук. Да, има ръст на чуждите инвестиции в момента, но той се отчита заради ниската база в резултат на големия срив през последните две години. Има все още предизвикателства като реформирането на публичния сектор и подобряване на ефективността му. Все още БВП на човек от населението е най-нисък в ЕС. Ако се избере правилната стратегия за инвестиции и иновации, имаме огромния потенциал да направим този скок и да се разграничим.
Интервюто взе Валентина Илиева
.