Инфраструктурата за напояване се разграбва*
На фона на очаквания много сериозен спад от реколтите с пролетни култури - предимно слънчоглед и царевица, заради горещините националната асоциация на зърнопроизводителите излезе с декларация, в която настоява да "се спре разграбването на напоителни системи и държавата да предложи стратегия за поливно земеделие". Проблемът, който съществува от десетилетие, според производителите е основна причина да не може да се спасят засетите с тези култури ниви. По последни данни въпреки сериозното увеличение на площите със слънчоглед (с около 1 млн. дка) реколтата вероятно ще спадне под 1 млн. тона при миналогодишните 1.35 млн. тона. Производителите очакват намаление и на произведената царевица с близо 40-45%.
Съсипване на поливната инфраструктура
Липсата на стратегия и план за възстановяване на поливната инфраструктура, управлявана от подчинената на земеделското министерство фирма "Напоителни системи", се сочи от производителите за основна причина да не могат да се справят със ситуации като горещините и сушата от тази година. Още в началото на лятото производители на зеленчуци коментираха, че им е много трудно да осигурят необходимите количества вода за полетата си, подобни изказвания имаше тези дни и от производители на царевица, които се оплакаха, че са с "вързани ръце". "За пореден път в последната година изразяваме тревога по отношение на съсипването на съоръженията на "Напоителни системи" в България под ръководството на Министерството на замеделието и храните", казват в своята декларация зърнопроизводителите, откъдето допълват, че "на фона на климатичните промени и вследствие на настъпилата суша голяма част от реколтата от пролетници е загубена". От сдружението настояват още "да се спре разграбването на напоителни системи и държавата да предложи стратегия за поливно земеделие".
Изгубени години
Въпреки че работата по силно амортизираната напоителна инфраструктура в страната бе заложена като основен приоритет в предизборната програма на ГЕРБ, през последните години видим напредък в тази област нямаше. Освен че се забърка в няколко "напоителни" скандала покрай осъдения за рекет бивш ръководител Георги Харизанов, дъщерното на земеделското министерство дружество "Напоителни системи" работи с много бавен темп по реконструкцията на съоръженията. Политиката в поливната инфраструктура е и сравнително непрозрачна като едва през миналата година стана ясно, че през 2010 г., по време на закриването на агенцията по хидромериолации, е изчезнала цяла база счетоводни данни за съоръженията в страната. Така се стигна до безпрецедентния отказ на Сметната палата да завери годишния отчет на земеделското министерство, тъй като от него бяха "изчезнали" данни за язовири и други съоръжения.
Тук отчет, там отчет
За разлика от повечето държавни предприятия при "Напоителни системи" е трудно да се разбере какви са финансовите му резултати за миналата година и първата половина на тази. Всички министерства са длъжни да представят отчетите на компаниите, в които са принципали, в Министерството на финансите, което го публикува на сайта си. Миналата седмица повечето ведомства предадоха тези към края на юни, но това не е направило земеделското. Последният отчет на "системите" в сайта на финансовото министерство и в Търговския регистър е за 2010 г. Той показва спад на приходите с близо 3 млн. лв. до 31.8 млн. лв. Разходите обаче скачат с милион до 44.2 млн. лв., а резултатът е повишена загуба до 13.2 млн. лв.
*Оригинално заглавие: Напоителни критики
.