Българската хранителна банка получи над 30 тона храни за два месеца
Българската хранителна банка (БХБ) получи над 30 хил. кг дарени храни на обща стойност над 130 хил. лева за по-малко от два месеца. За този период организацията работи чрез централен склад за сухи и охладени продукти и чрез логистична система за съхранение, проследимост и експедиция на храни. Това стана ясно на пресконференция на БХБ. На срещата присъстваха Марина Бракалова, изпълнителен директор на БХБ, Ян Дюмонтей, изпълнителен директор на "Сосиете Женерал Експресбанк", Невена Хайгърова, мениджър в "Прайсуотърхаус Купърс" България, Ангелин Ангелов, Член на УС на БХБ, д-р Тенчо Тенев, заместник-директор Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ).
Според доклад за законодателните рамки за даренията на хранителни продукти в ЕС, изготвен от международната одиторска компания "Прайсуотърхаус Купърс", в редица страни от ЕС действа облекчено данъчно облагане, чиято цел е да стимулира компаниите да даряват храни в срок на годност, които обаче не могат да бъдат реализирани в търговската мрежа. В 12 европейски страни разходът за ДДС, който фирмите-дарители на храни понасят, е минимален или равен на нула. Този ефект се постига на законодателно ниво или чрез тълкуване на правните норми по начин, който да минимизира данъчната тежест за дарителите на храна. Някои от тези държави са предвидили нулева ставка за основни хранителни продукти по принцип, но в по-голяма част от държавите, предоставили облекчен режим на даренията на храна, това се прави целево - за да се насърчи дарителската дейност. Всички тези практики утвърждават хранителното банкиране в ЕС, на чиято територия работят 247 хранителни банки. През 2011 г. те са подпомогнали над 5,2 млн. души с 401 хил. тона продукти на стойност 815 млн. евро. Подобна практика е наложена и в Румъния, където даренията на храни не се облагат с ДДС, стига обемът им да не надвишава 0.3% от годишния оборот на компанията-дарител.
В България в рамките на близо шест месеца, откакто БХБ се регистрира като обществена организация, в партньорската й мрежа са одобрени и получават вече няколко пъти храна 12 организации на територията на София. 18 организации в страната са получили дарени храни чрез подкрепата на банката един или повече пъти. Допълнително БХБ предоставя подкрепа на над десет институции за деца и възрастни хора към Столична община.
Всяка седмица през склада минават по няколко тона хранителни продукти, които се разпределят до мрежа от партньорски организации, чиято функция е да осъществяват различни програми за хранително подпомагане, насочено към нуждаещи се. Складът се управлява със система за отчетност, която позволява да се проследи във всеки един момент каква и колко храна е дарена, кой е дарителят и кои организации ще получат дарението, както и профилът на хората, които ще бъдат подпомогнати. Основен партньор на хранителната банка е Българската агенция по безопасност на храните, която следи целия процес на даряване и разпределяне на хранителните продукти.
Четири компании са сред основните дарители на хранителни продукти през първите два месеца от работата на склада на БХБ. Редовни дарения постъпват от "Крафт Фуудс България", "Белла България", "Данон България" и "Пикадили" АД, а първите продукти, влезли в склада на БХБ, са събрани от служители на "Сосиете Женерал Експресбанк" по време на инициативата "Седмица на солидарността", проведена в началото на юни. Тогава банката организира кампания между служителите си в цялата страна за събиране на хранителни продукти. В резултат бяха събрани над 2.6 тона храни, разпределени впоследствие между 19 организации. Те бяха достатъчни за над осем хиляди обяда на нуждаещи се деца, семейства и възрастни хора.
Основни предизвикателства пред функционирането на модела "хранителна банка" е облагането с ДДС върху дарените храни, липсата на стимули за регулярно дарение, както и отсъствието на работещи програми за хранене и условия за приемане на дарени храни сред организации в цялата страна. По този начин, ако производител иска да дари на банката хранителни продукти, които са в срок на годност, но са в излишък за търговската мрежа, той трябва да плати ДДС върху тях. Затова на производителите и преработвателите все още им е по-евтино да изчакат срока на годност на храните да изтече и да изхвърлят големи количества, годни за консумация продукти, отколкото да ги дарявят. Към момента основните дарители на хранителната банка са компании, които имат традиции в световен мащаб да даряват хранителни продукти и го правят от съпричастност с борбата с глада и разхищението на ресурси.
.