Пламен Сапунджиев: Най-големият проблем на оранжерийния бранш е нерегламентираният внос
Препечатваме разговора за проблемите на зеленчукопроизводителите и качеството на оранжерийната продукция на българския пазар на представител на агенция "Фокус" с председателя на управителния съвет на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Пламен Сапунджиев.
Г-н Сапунджиев, има ли много вносни плодове и зеленчуци на българския пазар това лято?
- Има внос от всякъде, включително и от Сирия, колкото и чудно да звучи. Има внос от Гърция, Македония, Албания, Испания, Италия, Турция – отвсякъде. Внасят се масовите стоки – домати, краставици, дини, пъпеши, в някаква степен нектарини, праскови и др.
Доколко това е проблем за българските зеленчукопроизводители?
- За нас това е проблем, когато вносът е нерегламентиран, неосчетоводен, не са платени данъци и се оформя едно неравностойно състезание. Известна част от вноса вероятно е такъв, защото е на много ниски цени за сметка на качеството и за сметка на неплатените данъци. Това се отразява на нас, големите производители, защото ние не можем да бъдем в сивата икономика, а малките производители си стоят в сивата икономика и продават без данъци.
Има ли много зеленчукопроизводители в сивия сектор?
- Дребните зеленчукопроизводители са в сивия сектор и ще си останат там, дори мисля, че ще станат още повече. Чух, че готвят изменение в Закона за стоковите борси и тържища и ако то се приеме, те ще станат още повече.
Тази година дали има достатъчно българска продукция и каква е тя?
- Има продукция. Българските производители произвеждат не по-зле от миналата година, отделен е въпросът дали това може да задоволи пазара като цяло, но мисля, че в този период може. Цените остават подобни на миналогодишните.
Как хората да разпознават качествените плодове и зеленчуци?
- Човек, когато купува нещо, трябва да внимава какво купува и поне да се опита да се ориентира какво е качеството. Това става малко сложно при зеленчуците, защото те обикновено нямат някаква оригинална опаковка или идентификационни надписи по тях, но все пак чрез питане може да се разбере какво се купува. Според мен трябва да се купуват български стоки, защото те са по-хубави от вносните и са по-безопасни, а за чуждите не мога да кажа нищо.
Потребителите нямат избор да разберат за качеството на зеленчуците, освен на външен вид и след като са си купили - на вкус. Хубавият плод има хубав външен вид и хубав характерен вкус. Ако вземете една краставица например и тя има вкус на тиквичка, значи тя не е качествена – не е произведена нормално и в производството нещо куца. Ако вземете един домат и той ви мирише на риба, защото има и такива случаи, отново нещо куца в производството. Това са белезите – външният вид, да няма наранявания, да няма спуквания, да няма видими белези от нападение от някакви животинки или вредители и другото са вкусовите качества.
Има ли гаранция за качеството на биопродуктите?
- Най-малкото биопродуктите ще бъдат произведени по биологичен начин, т.е. там няма да има химия, ако те са наистина био. Защото има производители, които казват, че произвеждат био, но не е био. Там контролът е малко по-сложен, защото да контролираш едно производство дали е био или не е био, трябва да назначиш трима инспектори и те да стоят непрекъснато на мястото, което в общи линии не е много възможно да се случи. Особено от по-малките производители има такива, които твърдят, че произвеждат биопроизводство, там много рядко има продукция, която наистина да е био. Ако един продукт наистина е произведен по биологичен начин, там няма химия.
Има ли на пазара домати, които са вносни, а се представят за български или други подобни случаи?
- Това винаги се получава и открай време е така. Специално българските домати са по-хубави от вносните и много често вносните домати се пишат, че са български. Много често една стока се предлага като друга. Примерно египетски лук се предлага като полски. Полски картофи се предлагат като български. Изобщо подменянето на произхода на стоката е много редовно явление и то си е от край време така.
Изнасят ли българските производители продукцията си?
- Големите оранжерийни производители изнасят продукцията си. Мисля, че сега и овощарска продукция се изнася в някаква степен, но не мога да кажа къде и колко. Интересното е, че се изнася на по-висока цена от вътрешната. Продукцията е по-качествена, но тук вече има значение и Европейският съюз, защото внос в ЕС от страни извън Европа е малко труден, т.е. плащат се допълнителни мита, но за България става.
Какви са най-вече проблемите на производителите на оранжерийна продукция това лято?
- Първият проблем е нерегламентираният внос, защото през зимата и в ранната пролет имаше нерегламентиран внос, който също беше ситуиран в сивата икономика. Ние също претърпяхме загуби от това. Другият проблем е слабото подпомагане от страна на държавата. Например, непрекъснато се качват цените на горивата, но това нещо остава за наша сметка. Топлофикациите се подпомагат, както и разни други предприятия, оранжерийното производство никой не го подпомага, заради повишаването на цените. Сега отново се повиши цената на природния газ – за нас никой не се сеща да каже имате ли нужда от нещо.
На ниво ли е контролът на плодовете и зеленчуците у нас?
- Има една програма на ЕС, която се финансира с около 15 млн. лева, която цели повишаване на качеството на плодовете и зеленчуците, и то на точно определени четири зеленчука и пет плода. Тези, които са подали заявление за участие в тази програма, се контролират много стриктно от органите на Агенцията по безопасност на храните и контролът е ежедневен. За тези производители, които не са подали заявление и не участват в програмата, контролът си е както си е бил винаги. По пазарите вече има малко повече контрол. По тържищата ми се струва, че има повишено внимание от страна на държавните контролни органи и полека-лека се засилва контролната функция и да се надяваме, че още повече ще се засилва.
Има ли интерес от фирмите към производството на български плодове и зеленчуци?
- В един момент имаше увеличение на броя фирми, които имаха желание и намерение да произвеждат в областта на селското стопанство. Мисля че това вече не е така и хората се отдръпват малко. Зеленчукопроизводството винаги е имало сив сектор и ще продължава да има, ако не се вземат някакви сериозни мерки, но сериозни мерки не само, че не се взимат, ами се случва обратно – дава се възможност за по-голяма изява в сивия сектор.
.