Чуждите инвестиции отново се увеличават
Автор: Капитал Daily
Последните данни на БНБ са положителни и от още една гледна точка. С натрупване за 12-те месеца (от миналия април до края на този) преките инвестиции в България са 1.68 млрд. евро, или 59% повече в сравнение с предходните 12 месеца.
Инвестициите в дялов капитал, които се приемат за най-сигурен ангажимент на чуждите компании да развиват дейност в България, са стигнали 288 млн. евро за четиримесечието, а на годишна база това представлява ръст с 30%.
Шум в данните
В контраст с добрите сигнали е фактът, че само за април има изтичане на инвестиции за 71 млн. евро, след като миналия април имаше вложения за 105.3 млн. евро. Данните обаче са резултат от развитието на три отделни капиталови потока – инвестиции в дялов капитал, вътрешнофирмено кредитиране и реинвестиране на стари печалби. В случая отлив има само по линия на вътрешнофирмените кредити.
Според експерти от държавната администрация методологията за мерене на чуждите инвестиции е така създадена, че ако международна търговска верига отпусне на българското си подразделение заем, с което да зареди стоки в очакване на засилено търсене, това ще се брои за инвестиция.
Обратното също важи и ако средствата не останат в рамките на българското подразделение, а се върнат към компанията майка, в някой следващ месец БНБ ще отчете изтегляне на инвестиции. Такава е картината през април, когато плащанията към чуждестранни централи са стигнали 141 млн. евро, докато през същия месец на миналата година български фирми са получили 109.7 млн. евро в заем от собствениците си.
Това трябва да е сигнал, че макар и с по-бавни темпове все още има изтичане на капитали от България. А докато има плащания на дългове от българските подразделения към чуждестранните им централи, това ще означава, че те не виждат перспективи оставянето на тези средства в страната да им донесе печалба.
Самата методология за ранно изчисляване на преките инвестиции в България също трябва да оставя едно на ум, защото често предварителните оценки се ревизират на по-късен етап, като има примери както за увеличение, така и за намаление при последващите корекции.
Допълнителна несигурност към общия оптимизъм внася и фактът, че четирите месеца от началото на годината в страната са постъпили вътрешнофирмени кредити за 101.2 млн. евро, което също е допринесло за ръста в графата "Преки инвестиции в България".
При положение че за същия период на миналата година са платени заеми за 189 млн. евро, излиза, че увеличението на инвестициите се дължи основно на новия вътрешнофирмен кредит, а след това на увеличените инвестиции в дялов капитал и на реинвестираната печалба.
Източници на инвестициите
Разбивка за източниците на инвестиции показва, че най-много вложения в България – 362 млн. евро, са постъпили от Холандия, 103 млн. евро са инвестирали компании от Швейцария и 59 млн. евро са вложенията от други държави. За януари-април пък инвеститори от Великобритания са изтеглили 100.6 млн. евро и още 65 млн. евро са "прибрани" от гръцки компании.
Тези данни обаче са нетни, което означава, че обобщават крайния резултат от новопостъпилите инвестиции на едни компании и изтеглените от други. Холандия пък не е държавата с най-голям интерес към България, макар да е на първо място по вложения, а причината е, че с благоприятния си правен и данъчен режим там се регистрират множество международни компании, а понякога и фирми с български собственици.
Данните на централната банка опровергават и твърдението, че гръцки фирми масово пренасят дейността си в България, изплашени от влошената бизнес среда в Гърция. През последните месеци на няколко пъти подобна тенденция бе представена от различни организации и медии.
Националната агенция за приходите също спомена, че гръцки компании регистрират централите си в България, но нищо не потвърди тяхното фактическо преместване. Вместо това много по-вероятно е фирмите да се пререгистрират в страната заради благоприятния данъчен режим, но без да преместват дейността си тук и без да разкриват работни места.
.