Фенклубът на готовите салати е най-голям в София
Автор: Shutterstock
Близо половината (48%) от домакинствата в българските градове са консумирали готови салати през последните дванадесет месеца. Данните сочат, че по-големи почитатели са жителите на София (54%). Популярността на продукта е значително по-ниска сред хората в малките градове (малко над 44%). В София е засилена и честотата на потребление. Ако средно 25% от потребителите консумират готова салата веднъж на седмица или по-често, за живеещите в София честотата на консумация е 36%. С любовта си към готовите салати се отличават и необвързаните. За 34% от тях този продукт е неизменна част от седмичното им меню.
Семейният бюджет също си казва думата, когато изборът в магазина се прави от основния пазаруващ в домакинството. Хората с нисък социален статус, които са си позволили салата, приготвена далеч от домашната кухня, през последната година са едва 36%. За сравнение - при потребителите, намиращи се в противоположния край на социалната скала, този процент е близо 64.
Друг любопитен факт за готовите салати е, че те са доста популярни сред хора, които отделят специално внимание на качеството на храната си. Процентът на анкетираните, които казват, че се стремят редовно да купуват храни с по-ниско съдържание на вредни съставки, и които са консумирали готови салати, е 54. Близо 10% по-високо от средното за страната потребление на готови салати се наблюдава и сред консуматорите, които търсят продукти с допълнителни здравословни преимущества. Също така почти 55% от избягващите високите калории биха заложили на готовата салата.
През последните години обаче се наблюдава спад в броя на почитателите на готовите салати. Пикът в популярността на продукта е бил в края на 2006 г. Тогава 56% от потребителите са консумирали готови салати. След това има тенденция на оттегляне и спад на пенетрацията - към днешна дата с 8%. Честотата на потребление също намалява. Процентът на анкетираните, които са консумирали готови салати веднъж седмично или по-често, е спаднал с 6%. А хората, които ядат по-рядко от веднъж на месец, са се увеличили с 4%.
| Социалният статус при изследването TGI се определя на четири нива. При определянето са включени много на брой индикатори с различна тежест за възможностите на потребителите. Сред тях са не само образование, а и притежаването на различни продукти, пътувания и др. Това позволява да бъдат сравнявани потребителите в различни страни, тъй като индикаторите са еднакви във всички 70 държави. В първото ниво са включени 10% от населението, събрали най-голям брой точки, в следващото ниво (второ) e 20% от населението, в трето e 30%, a с най-нисък социален статус са хората от четвърто, които са и с най голям дял - 40%. |
.