Какво ще стане с плащанията, уговорени в евро, ако то изчезне
На 1 януари 1999 г. еврото беше въведено като официална валута в 11 европейски държави. Възникна еврозоната, увеличила се впоследствие до 17 страни. След преминаването на преходния период до 31 декември 2001 г. националните валути на тези 17 държави останаха в историята.
Години преди 1999 г. анализатори се питат какво ще се случи с плащанията, уговорени в местни валути, след въвеждане на еврото. Отговорът беше даден с Регламент (EО) №1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г.
В него се посочва: "Въвеждането на еврото не може да води до промяна на нито едно от условията в правен акт или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен акт, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв акт." Плащанията, уговорени в местни валути, се трансформираха в евро по съответния обменен курс и очакваният юридически хаос беше избегнат.
Към днешна дата обаче горният въпрос стои с обратна сила – какво ще стане с плащанията, уговорени в евро, ако то изчезне? Внезапно. Без юридически акт, подобен на посочения регламент. Вследствие на едностранните действия на страните членки.
Lex monetae
Lex monetae е принцип на международното частно право (МЧП), съгласно който, когато парично задължение е определено в дадена валута, страните по договора имплицитно са избрали правото на държавата, емитирала тази валута, да определя коя валута ще се прилага към договора им.
С други думи, избрали ли сме плащанията по нашия договор да стават в щатски долари, ние сме се съгласили, че, когато САЩ заменят долара с новата валута Х, плащанията по нашия договор ще се трансформират във валутата Х.
Lex monetae не трябва да се бърка с приложимото право към договора. Контрагентите може да са уговорили към договорите им да се прилага правото на Англия. Но щом плащанията са уговорени в щатски долари, когато САЩ минат към валутата Х, съгласно Lex monetae страните ще трябват да правят плащанията си в нея, въпреки прилагането на английското право.
Логиката на Lex monetae е следната: всяка държава има суверенно право да емитира валута и да я заменя с нова. И тази нова валута трябва да се признава от съдилищата и институциите на другите държави.
Как обаче да разберем Lex monetae на коя държава са имали предвид контрагентите, когато са сключвали договора, в който валутата е евро? МЧП предлага различни оборими презумпции. Една от тях е, че при липса на други индикатори, които да определят валутата на договора, се презюмира, че страните приемат правото на мястото на плащане да определи съответната валута. Безспорно доказването на това кое Lex monetae е имал предвид който и да е от контрагентите е много абстрактен процес.
Тук вече на помощ идва приложимото по договора право. Регламент №593/2008 от 17 юни 2008 (Рим 1) относно приложимото право към договорни задължения, българският Кодекс на МЧП и различните международни актове дават необходимите основи, които да помогнат на съда в трудния избор:
- Избрали ли са страните приложимо право?
- Къде е местоизпълнението?
- Обичайно местопребиваване на продавача/доставчика на услугата?
- Къде е вещта, предмет на договора, и т.н.
Целта е да се открие с коя от двете държави договорът и в частност валутата на плащането по него е в най-тясна връзка. Прилагането на тези принципи е индивидуално за всеки договор. Съдът може да прецени, че сходни договори следва да бъдат изпълнени в различни валути. Може да се твърди, че ако повече фактори в договора (посочени в приложимия нормативен акт) го свързват с една държава, правото на тази държава (включително правото на ЕС, ако държавите са членки) ще определи и валутата по договора.
Интересен е и въпросът какво се случва с валутата по вашия договор, когато само една държава напусне еврозоната и се върне към националната си валута. А еврото се запази за останалите държави. И за късмет вие имате договор, уговорен в евро, с контрагент от напусналата държава.
Твърде вероятно е той да поиска да ви плаща в новата валута. На плоскост Lex monetae противопоставянето е между Lex monetae на цялата останала еврозона (като суверен да емитира евро) и Lex monetae на напусналата държава. Отново следва да търсим кое е правото на договора и дали се различава от правото на валутата.
Няма да е невероятно, ако съдът прецени, че въпреки че еврозоната продължава да съществува, плащането ви се трансформира в новата стара валута на напусналата държава. Но тогава волята на контрагентите да свържат валутата на договора с правото на напуснала държава трябва да е наистина много категорична.
И все пак по-силен е аргументът, че когато страните са уговорили валута евро, те са имали предвид плащанията по техния договор да са именно в евро, а не в каквато и да е друга валута.
Предлага ли българското право изход от договора при разпад на еврозоната
Отговорът е "зависи". Безспорно отказ (от някои или от всички държави) от еврото е извънредно събитие, което може да наруши равновесието в престациите по договора ни.
Търговският закон (ТЗ) предлага два изхода, които, струва ми се, са по-скоро трудно приложими в случая: непреодолима сила и стопанска непоносимост. По дефиниция непреодолимата сила е "непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора".
Оставяйки настрана некоректната употреба на съюза "или" вместо "и" от ТЗ, все пак е трудно да приемем, че евентуален разпад на еврозоната е непредвидим или непредотвратим за контрагентите. Иск на това основание е трудно доказуем.
Стопанската непоносимост от своя страна изисква да са настъпили "такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността". Това ми се струва, че е по-трудно доказуемо дори от непреодолимата сила.
Трябва да споменем и общия принцип на българското право, въведен от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Той би се прилагал с още по-голяма сила за професионалистите търговци. Липсата на дадена валута не е липса на пари изобщо.
Така че българското право трудно ще даде варианти, за да спрете да изпълнявате договора си при разпад на еврозоната.
Всеки договор изисква преценка на фактите по него, за да се открие волята на страните. Препоръчително е страните да обхванат в писмен вид всичко, което считат за важно, както и да уговорят приложимото право.
Договорът ще е основен източник на тяхната воля за съда, поради което следва да е написан така, че на съда да му е лесно да разбере техните уговорки, та дори и при разпад на еврозоната.
*Димитър Калдамуков, адвокатско дружество "Точева и Мандажиева"
.