Милиард и едно желания
Катарските компании търсят инвестиции в земеделие и животновъдство, като директорът на "Хасад фууд" (в ляво) вече подписа споразумение за пилешко месо и яйца
Фотограф: Цветелина Белутова
"Делата са според намеренията и на всеки човек ще се въздаде според онова, което е възнамерявал...", е казал преди почти 1400 години пророкът Мохамед. В религиозните дела вероятно е така. В бизнес делата намеренията са само началото, а делата са онова, което остава. Намерения за арабски инвестиции напоследък има много в България.
Тази седмица в страната пристигна правителствена делегация от Катар, водена от премиера шейх Хамад бил Джасим ал Тани, която имаше за цел да потвърди интереса на малкото, но богато арабско емирство към българската икономика. За да докаже, че намеренията няма да останат непретворени в дела, шейхът обяви изненадващо, че катарският инвестиционен фонд ще депозира 200 млн. долара в БНБ. Наричайки Бойко Борисов "моят приятел", катарският премиер го поздрави за инициативността и "експедитивността, с която определихте сферите на сътрудничество, към които имате интерес".
София изглежда така активна и към друга малка арабска страна - Оман, който също има огромен инвестиционен фонд, вече има активи в България и, изглежда, има интерес за още. Борисов ще бъде на посещение там на 20 май.
В съкровищницата на султана...
На пръв поглед ковчежетата, които арабските емирства разтварят пред погледа на българските компании и правителство, преливат от злато. Катар и България подписаха цели седем рамкови споразумения, като катарският фонд ще инвестира до 100 млн. евро в предложения, които сметне за изгодни. "Де факто можем да изнесем всяко агне, което произведем", обобщи земеделското споразумение Борисов в типичния си стил. Интересите се простират от смесени предприятия в пчеларството, овцевъдството и пасищното животновъдство до купуването на недвижими имоти с цел туризъм и прословутия вече проект за скоростен път Истанбул - Свиленград - Русе. Катарците са проявили интерес и към фирмите, участващи в строежа на метрото, тъй като са преценили проекта за добре изпълнен, сравнително евтин и бърз.
Оман не изостава. "Каня всички български строителни компании. Ще им помогнем по всякакъв начин – логистично, юридически," казва специално за "Капитал" почетният консул на България в Оман Мунир Ахмед Сюлейман (интервю с него може да видите на dnevnik.bg). Сюлейман подчертава, че компанията му за недвижими имоти е наела българка, за да улеснява диалога с бизнеса. Освен различните частни инвестиционни компании инвестиционни възможности търси и държавният инвестиционен фонд на Оман. Той има интереси в сфери като телекомуникациите, туризма и хотелиерството, строителството, недвижимите имоти, развитието на инфраструктура и др. Успешни реализирани проекти има в Ирландия, Дубай, Индия, Австралия и Китай.
Интерес има и в сферата на образованието. Наскоро в България е бил зам. деканът на Медицинския колеж в Оман и е търсил възможности за обменни програми. "Надявам се това да проработи", казва Сюлейман. Разговори, макар и на много ранен етап, са водени и с Аграрния университет в Пловдив. Оманците искат да отворят на своя територия клон на селскостопанското учебно заведение, който по думите на Сюлейман може да се превърне в първия университет от този тип в Персийския залив. "Имаме нужда и от селскостопански специалисти", казва почетният консул на България с огромна усмивка.
Подобно на Катар на Оман не му е трудно да се рекламира. "Скоро ще пускаме железницата ни, която е на стойност 20 милиарда долара", подмята Сюлейман и изброява - "строим пет летища, три пристанища, много пътища".
…и двора на българския бизнес
Сюлейман признава, че стокообменът между двете държави остава незначителен. За 2011 г. той е едва 34 милиона долара по данни на икономическото министерство. Оман има само две инвестиции тук. Държавният султански инвестиционен фонд обяви, че ще инвестира над един милиард долара в "Супер Боровец", но кризата замрази проекта и към момента реално е закупена само част от земята. В момента се правят опити да бъде структуриран отново, като според запознати консултант е Корпоративна търговска банка. Банката е другата инвестиция на Оман - фондът притежава 30% от финансовата институция. Султан Кабус бин Саид ал Саид пък е дарил през 2006 г. за реконструкцията на историческата "Томбул джамия" в Шумен 390 000 евро.
Засега преки катарски инвестиции в България няма. За споменатите вече агнета например катарците не са намерили партньор, тъй като българското производство е твърде ограничено (то е около 800 хил. годишно, докато споменатите от катарците цифри са в милиони). Тепърва предстои да се види доколко активни и адекватни могат да са българските компании в ситуация, в която предложенията им ще бъдат оценявани от хора, които прехвърлят по 100 оферти от цял свят всеки ден. Бойко Борисов изрази изненада на пресконференцията с катарския си гост, като отбеляза че за три седмици над 40 експерти от Катар са пристигнали, за да преглеждат и оценяват предложенията на българската страна. "Аз като много други, си мислех че като са богати, нещата стават ей така", подхвърли той.
Това схващане - че страните от Персийския залив са богати и наивни, е обичайно и при българския бизнес, потвърждава Мая Иванова, председател на Асоциацията за развитие на арабско-български инициативи и сътрудничество (АРАБИС). Тя работи с фирми от залива и е добре запозната с очакванията на арабските инвеститори от потенциалните им партньори и отношението на българите към тях. "Редица компании смятат, че с купуването на самолетния билет и една вечеря всичко е в кърпа вързано. Нещата не се случват, без да положиш необходимите усилия обаче", разсъждава Иванова. "За пазара в залива е важно да се покаже постоянство и стабилност." Необходим е и личен контакт. Например Сюлейман разказва, че Оман има нужда от български лекари и медицински сестри. Защо точно български? "Знаем, че Кувейт прие известен брой медицински работници и са много доволни, така че и ние бихме искали същото", обяснява почетният консул на България.
"Арабските бизнесмени са съгласни, че българските стоки са с много високо качество, но всички са на мнение, че маркетингът ни куца," продължава Иванова. Не се изпращат мостри, каталози, не се правят малки подаръци, традиционен знак за внимание. Не се правят и отстъпки, които са необходими за навлизането на нов пазар. Всичко това сега ще бъде поставено на бързата лента. Катарският премиер е настоял до месец да се състави график на двустранните проекти, които могат да се случат реално, за да се реализират тези 100 млн. евро.
Първата българска компания, която има реален напредък, се оказа производителят на пилешко "Градус 1", които подписаха рамково споразумение, според което катарската държавна "Хасад фууд" ще инвестира в българското предприятие, а то ще се задължи да изнася определена квота пилешко и яйца. "Напълно изненадан съм от бързината, с която действат катарците", коментира директорът на фирмата Иван Ангелов за "Капитал".
Инициативата на българите е от средата на миналата година, а в последните две седмици нещата са започнали да стават толкова бързо, че Ангелов е получавал мейли и в почивни дни - нещо напълно немислимо за арабски бизнесмени според него. "Мисля, че има политическа подкрепа от страна на Катар да има успешни проекти", разсъждава той. Сега остава да разберем дали това ще се претвори в реални сделки.
.