Въглеродните емисии от българския бизнес се увеличиха

Емисиите на въглероден диоксид от българските предприятия, включени в европейската търговия с квоти за парниковия газ, са се увеличили през 2011 г. до най-високото си ниво, откакто България участва на този пазар. Това сочат докладите на бизнеса, публикувани на сайта на изпълнителната агенция по околна среда. Сред причините за покачването е пускането на нови енергийни мощности и увеличеното производство на електричество от въглищни централи.

Евтините разрешителни за изпускане на въглеродния диоксид (квоти) не стимулират индустрията и енергетиката да търсят начини за намаляване на емисиите, които предизвикват измененията в климата. През последните няколко седмици квотите в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), която обхваща около 11 500 инсталации в целия ЕС и всички полети от и до летища в общността, поевтиняха до почти 6 евро за тон CO2, което е най-ниското равнище, откакто съществува системата. В момента една евроквота EUA се търгува за малко над 7 евро на международната борса European Climate Exchange. Между държавите членки се води спор дали и как да се повиши стойността на активите, така че да се насърчи преходът към по-зелена икономика.

Нагоре, нагоре

Миналата година са емитирани 39 млн. тона въглероден диоксид от 132 инсталации, което с 5.3 млн. повече, отколкото през 2010 г., показва справка в националния регистър за парникови квоти, който е част от изпълнителната екоагенция. "Нарастването на емисиите се дължи на включването в ЕСТЕ на нови оператори на инсталации, като "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1" ("AES Гълъбово" — бел. авт.) и други, на които бяха разпределени квоти от резерва", коментираха за "Капитал Daily" експерти от регистъра. Новата въглищна централа на американската корпорация AES очаквано попадна сред участниците във въглеродната схема, след като заработи миналия юни.

Друга причина за ръста на емисиите е увеличеното производство на ток. През 2011 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" постави рекорд с 10.9 млн. генерирани мегаватчаса, но това е станало с изпускането на 45% повече CO2 над тавана, до който държавната централа разполага с безплатни разрешителни.
По процедура през февруари от екоагенцията раздават квоти на предприятията, с които да покрият задълженията си за предходната година. До края на март бизнесът докладва емисиите си с отчети, проверени от независими органи — т. нар. верификатори, а до края на април представя количеството квоти, което отговаря на декларираните емисии. Всички собственици и оператори на инсталации са представили в срок документите си.

Малък недостиг

В сметките на повечето играчи е имало натрупан излишък от квоти от предходните години, с който са покрити задълженията. Кризата сви редица производства и остави емисиите им под разрешените прагове. Така бизнесът можеше да спечели от въглеродните излишъци, преди цените на квотите да спаднат. Няколко фирми обаче са изпитали недостиг на въглеродни активи. ТЕЦ "Бобов дол", производителят на брикети и ток "Брикел" и стъкларското дружество "Рубин" не са имали достатъчно квоти, но са успели да си купят необходимото количество в срок, казват от изпълнителната агенция.
Промишлеността и енергийните компании в България имат право да предадат до 12.5% от разпределените им квоти под формата на т.нар. Киото кредити. Това са спестени емисии например от проекти за енергийна ефективност по Протокола от Киото, които се правят в развиващи се държави с пари на развитите страни. Киото кредитите са по-евтини и затова интересът към тях се засилва през април, допълват от агенцията.

Наскоро Полша предложи в ЕСТЕ частично да се използват още един тип квоти, издавани по Протокола от Киото. Става дума за т.нар. предписани емисионни единици (assigned amount units, AAU). По-просто казано, тези квоти не се дават на бизнеса, а на правителствата по споразумението. Аргументът на Варшава е, че чрез държавните квоти ще се насърчи свързването на европейската търговия със схемите на страните извън ЕС. "Глобалното предлагане на AAU се оценява на 10-15 гигатона, а размерът на ЕСТЕ е 2 гигатона. Ако ги слеете, цената незабавно ще падне до нулата", предупреди главният преговарящ на ЕС за климатичните промени Артур Рунге-Мецгер, цитиран от Reuters. По данни на информационната агенция Източна Европа е натрупала излишък от 2.4 млрд. държавни квоти между 2008 и 2012 г. Все още не е взето международно решение дали тези активи ще могат да се използват за покриване на екологичните ангажименти на държавите след 2012 г.

• Facebook
• Twitter
• Email