Sony се намира на съдбоносен кръстопът
През януари в казино "Беладжио" в Лас Вегас се състоя сватба по принуда между младоженци, които се срещнаха само няколко часа преди това. Тя бе в рокля, която едва прикриваше тялото й, той - с фрак.
Всъщност това бе PR акция, поръчана от Казуо Хираи - новият шеф на корпорацията Sony.
"Сватбарите" бяха журналисти, отразяващи годишното изложение за потребителска електроника CES. Актьорите-младоженци изобразяваха интернет и телевизора Bravia, а бракът им трябваше да символизира промяната - че компанията най-после свързва съдържанието с уредите си. Успехът на тази връзка ще определи бъдещето на Sony, каза Хираи.
Минаха много години, откакто Sony произведе ново мегахит устройство. Бизнесът й с телевизори натрупа загуби от 10 млрд. долара. Фискалната година приключва на 31 март и вероятно за четвърти пореден път ще се отчете нетна загуба. Опитите да се свържат обширното й съдържание за забавление и игри с многобройните й устройства започна през 90-те години и все още не дава убедителен резултат, разказва Reuters.
Отличава се единствено бизнесът около PlayStation, който 51-годишният Хираи ръководи 5 години и иска да го свърже с този за телевизионни приемници. Сега Хираи иска да пренесе в цялата компания този модел, който е по-близо до ставащото в Apple с нейния iTunes. Първо обаче ще трябва да убеди инженерите си, които се страхуват, че компанията е изгубила таланта си да прави авангардни джаджи и при последните двама директори Хауърд Стрингър и Нобуюки Идеи е завила към производство на игри, филми и музика.
Голямата схизма
В компанията от средата на 90-те години цари фундаментално разделение между старата гвардия от инженери (предимно от Япония) и новото поколение привърженици на създаването на съдържание (предимно от кино- и музикалните центрове в САЩ). То започна, когато Идеи пренасочи Sony към втория лагер, и продължи с купуването през 2005 г. на холивудското студио Metro-Goldwyn Mayer, създаването в Ню Йорк на Sony BMG Music Entertainment и започна да прави телефони с Ericsson.
В същото време Sony изгуби лидерството си при персоналните музикални плеъри и Apple с нейния iPod се настани на пазар, в който японците бяха пионери. През 2001 г. компанията пропусна шанс да поправи тази грешка като се отказа и от таблетния компютър Airboard, твърди Сатору Маеда, един от неговите създатели и бивш директор в Sony. При стартирането на iTunes Стив Джобс предложил на Sony да сключат съюз, защото не бил убеден в успеха на новата онлайн услуга, както и за да се защити от контраатака на Microsoft, разказва още Маеда. За да не дразнят корпорацията на Бил Гейтс, японците отказали.
През 2005 г. начело застана роденият в Уелс Стрингър и направи първите стъпки към сливане на софтуер и хардуер. През 2008 г. дойде и първата голяма победа - във войната за формати се наложи blu-ray технологията и алтернативата й HD DVD, защитавани от Sony. Но той бе първият чужденец, оглавил корпорацията, не говореше японски, не се застояваше в страната, беше бивш телевизионен журналист, а не инженер и не беше сигурен, че подчинените му правилно разбират какво се иска от тях.
Хибридният бос
Хираи също не си е стоял в Япония - той прекарва 20 години в САЩ, където баща му е банкер. Това го прави хибриден бос - познавач и на двете култури, владеещ добре и двата езика, знаещ как да убеди и очарова западняците и да мобилизира японците.
Той обаче би трябвало да знае, че над компанията се въртят инвестиционни фондове, готови да я изкупят и разпродадат на парче, защото така ще спечелят повече. Само пред 12 години Sony имаше пазарна оценка 7 пъти по-голяма от тази на Apple, а в началото на 90-те години дори е обмисляла да придобие фирмата на Стив Джобс. Днес над 40% от Sony се държат от чужденци и сред ключовите й акционери няма силни банки. Анализатори твърдят, че раздробената Sony би струвала до 25 млрд. долара, което би донесло на евентуален купувач 20% доходност. Само брандът се оценява от Interbrand на почти 10 млрд. долара, но пък още през 2005 г. бе надминат от Samsung, а през 2008 г. - и от Apple.
.