Картелът при горивата се оказа безинтересен за депутатите
В безсмислено упражнение се превърна изслушването на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов за картела на пазара на горива. Той беше поканен в парламента от председателя на СДС и на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров.
Вместо това по-голям интерес сред депутатите предизвика предложението на депутата от ГЕРБ Емил Радев да отпадне изискването членовете на антимонополната комисията да бъдат проверявани от ДАНС, преди да им се предоставят документите по обществени поръчки, засягащи националната сигурност. Това явно изтощи депутатите и едва трима-четирима зададоха въпроси към председателя на КЗК. Един от питащите - народен представител от ГЕРБ - пък се интересуваше от базови неща по секторния анализ на антимонополния орган, като тези какъв период включва проверката, кой пазар засяга точно – този на дребно или този на едро и т.н. Неща, известни от месеци и достъпни за проверка на интернет страницата на КЗК.
Голямото разследване
Така Петко Николов удобно представи основно законовите процедури, които следва комисията по време на проучването си. Всичко конкретно остава за сведение само на четирите разследвани за споразумения помежду си и/или съгласувани практики компании - "Лукойл България", "Нафтекс Петрол", "ОМВ България" и "Ромпетрол България". Това са и основните продавачи на горива на едро. Те ще имат срок от един месец да представят своите възражения срещу становището на компанията. След изтичането му в рамките на две седмици техни представители ще могат да бъдат изслушани. След това КЗК ще представи доказателствата си пред Европейската комисия и тя ще трябва да отговори в рамките на един месец дали наистина има нарушаване на общностното право. Следва определянето на наказанието, което може да бъде до 10% от оборота на компаниите за предходната година. Това е един от най-оборотните сектори, като през 2010 г. четирите компании имат общи приходи от над 6.2 млрд. лв. Половината от тях са на "Лукойл България".
Най-голям интерес предизвика въпросът защо КЗК е разчитала основно на писмена информация, подадена от самите фирми, и защо не е ходила на внезапни проверки по компаниите. Събирането на възможно най-голям брой и най-неоспорими доказателства е важно, след като КЗК определи конкретното наказание срещу компаниите. То може да бъде обжалвано от тях пред Върховния административен съд. ВАС вече веднъж е защитил в хода на разследването една от фирмите. Това е вносителят "Нафтекс", която не е подавала поисканите данни в зададения от КЗК срок. Последвала е глоба от комисията, но компанията е спечелила обжалването на акта в съда, обясни Николов.
Още думи, думи, думи
"Искаме КЗК да бъде решителна, да влиза в съответните фирми, да изземва информация, да събира доказателства. Те трябва да бъдат една разследваща институция, а не институция, която събира писма от различни организации", заяви след заседанието председателят на СДС Мартин Димитров. Междувременно министърът на транспорта Ивайло Московски заяви в Кюстендил, където имаше изнесено заседание на Министерския съвет, че ако петролните компании не успеят да докажат, че не съгласуват ценовата си политика, "ще искаме максимална санкция от страна на Комисията на защита на конкуренцията". По думите на Петко Николов този род внезапни проверки не са ефективни, тъй като компаниите така или иначе знаят, че ще бъдат проверявани. Според него и сега има достатъчно доказателства за съмнение за картелно споразумение.
Леко съмнително
Това е поредният опит на българския антимонополен орган да открие непозволени споразумения между търговците на горива у нас. Те често будят съмнения с твърде близката си ценова политика. През 2009 г. (това е и началната година на сегашната проверка) комисията не успя да открие основания за картел. Миналата година опитът започна отново, след като пак излезе темата с поскъпващите горива. Първо, регулаторът не виждаше проблем, но все пак започна проучване на сектора. Секторният анализ на българската КЗК от лятото на 2011 г. (след който комисията се самосезира) показва, че има съмнения за съгласувани ценови практики между четирите компании, както и наличието на административни и финансови бариери пред фирмите, които искат да извършват внос на горива в страната.
Разследвания срещу петролни компании текат и в други държави от Европейския съюз като Германия например и Русия. Междувременно в началото на 2012 г. Съветът по конкуренцията на Румъния обяви най-голямата глоба в историята си, като санкционира шест от най-големите търговци на горива в страната с общо 880 млн. леи (около 202 млн. евро). Групите OMV Petrom и търговското й подразделение OMV Petrom Marketing, както и Rompetrol, Lukoil, MOL и Eni Romania (Agip) бяха признати за виновни в споразумение помежду си да изтеглят през 2008 г. от пазара определен вид гориво, с което са ощетили потребителите.
Пак ценови рекорди
Цените на горивата по някои бензиностанции достигнаха нови рекорди след повишаването на цените на бензините и на дизела от страна на "Лукойл" от 9 март. Поскъпването на едро с 2 на сто се е отразило в бензиностанциите с повишение от 5-10 ст. на литър в цените на горивата. От тази сутрин "Лукойл" свали цената на едро на пропан-бутана с 3 на сто, като от утре в търговските обекти на компанията това ще се отрази и на дребно с около 4 стотинки за литър, уточниха оттам за "Дневник".
.