Земеделски метаморфози
Окрупняване на земеделските стопанства, увеличение на обработваната земя, бурно развитие на зърнопроизводството, спад в някои от другите подсектори в селското стопанство. Данните, отдавна съобщавани от представители на този бранш, се потвърждават и от приетия на вчерашното заседание на правителството доклад за преброяването на земеделските стопанства.
Основни фактори за моментната картина на сектора се смятат сравнително добрите зърнени реколти и търсене на продукцията, както и изплащането на европейски субсидии. Според повечето прогнози обаче в следващите години по-големите инвестиции ще бъдат в секторите животновъдство, плодове и зеленчуци.
Какво показва преброяването
Окончателните данни от преброяването на земеделските стопанства, извършено през 2010 г., показват, че има сериозна динамика в сектора през последните седем години. Статистиката отчита, че, от една страна, броят на фермерските стопанства намалява от 666 хил. на 370 хил., но, от друга - има увеличение на средната обработвана площ на всяко от тях. Тази тенденция на окрупняване според сектора, а и от данните от статистиката се дължи предимно на зърнопроизводството. От преброяването се вижда, че над 90% от нивите се ползват за производство на зърнени и технически култури. Същевременно пък намаляват земите на други отрасли като плодове, зеленчуци, както и броят на отглежданите животни.
Данните показват още и че намалява броят на заетите в земеделския сектор, като основното обяснение на бранша е по-добрата механизация. Преброяването през 2003 г. показа, че в селското стопанство са работили 1.28 млн. души, докато през 2010 г. те вече са 738 хил.
Пазар и субсидии
Бурното развитие на зърнопроизводството в последните години се обяснява предимно с добрата конюнктура на този пазар и изплащането на европейски субсидии. "Основната причина е в пазарите, както и в добрите стопански години", коментира председателят на асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов. Представители на зърнопроизводството пък коментират, че през последните 5-6 години към сектора са се пренасочили и много земеделци от други отрасли заради увеличеното търсене в международен план.
Въпреки че не може да се измери ефектът от изплащаните европейски субсидии върху инвестиционната активност в зърнопроизводството, се смята, че и те имат отражение. "Основното е в пазарите, но до известна степен и субсидиите имат влияние", смята Христо Цветанов. Допреди две години директните субсидии се изплащаха единствено на площ. При така зададената схема лъвския пай от тях получаваха именно зърнопроизводителите. Причината е, че този тип култури се отглеждат на по-големи парцели, а отделно от това има по-малки средни разходи за декар в сравнение с например производството на зеленчуци. От 2010 г. животновъдите също започнаха да получават субсидии на глава животно (преди това получаваха само ако имат обработваема земя), а целевото финансиране на сектор плодове и зеленчуци стартира едва през тази година.
Новите двигатели
Въпреки че прогнозите са за продължаващо увеличено търсене на зърно в световен мащаб, големите браншови сдружения в земеделието очакват през следващите години повече инвестиции в други подотрасли. Такива са основно секторите плодове и зеленчуци и животновъдство. Представителите на сектора смятат, че причините за това са и пазарни, и административни.
Така например през последните две години изкупната цена на суровото мляко расте, като към момента е над 0.80 лв на литър. Същевременно пък след 2014 г. Брюксел ще отмени квотите за производството му, които в момента съществуват. "Наистина забелязваме по-голямо търсене, защото преработвателите залагат на по-качествени продукти", коментира животновъдът Иван Петков от Старозагорския регион. По думите му субсидиите в сектора са все още недостатъчно, но все пак са ресурс, който може да помогне за модернизацията.
Секторът плодове и зеленчуци, който сега има дял от под 3% в земеделието, също се смята за перспективен. Данните от различни статистики показват, че цените и търсенето на тази продукция също растат. "Потенциалът в тези отрасли е огромен", коментира Христо Цветанов, допълвайки, че очаква и инвестиции от зърнопроизводители в тях. Той напомни още, че източните и арабските пазари в последните години проявяват интерес към българска продукция - сирена, месни продукти, консерви.
.