Пазарът на бензин и дизел: Между картела и регулирането
Горивата започват да си имат месец и той е март. По същото време преди година правителството сключи с най-големия играч в сектора "Лукойл" едномесечен меморандум за замразяване на цените на дребно. Ефект почти нямаше, просто се показа, че и държавата може да спира конкуренцията. Сега сходно предложение на "Атака", но за шест месеца мораториум и за всички цени на едро, беше отхвърлено от депутатите.
По същото време членовете на Комисията за защита на конкуренцията дълго дебатираха и се очакваше да решат в сряда дали в сектора има картел или злоупотреба с господстващо положение. Но не успя да излезе с решение. Комисарите на гласуваха в сряда и ще продължат с обсъжданията и утре. А министърът на икономиката за пореден път повтори, че трябва повече конкуренция и има нещо странно в цените. От целия държавен шум засега не последва нищо, но няма и как. Единствена конкретика може да дойде от антимонополния регулатор. Но за това ще почакаме още един-два дни.
Министърът на икономиката Трайчо Трайков пък за пореден път повтори, че трябва повече конкуренция и има нещо странно в цените. От целия държавен шум засега не последва нищо, но няма и как. Единствена конкретика може да дойде от антимонополния регулатор. Но за това ще почакаме още един-два дни.
А сега ето детайлите от конкретния ден.
Къде е проблемът с цените
Министър Трайков обясни на депутатите, че всеки ден експерти му докладват цените в България в сравнение с останалите страни - членки от ЕС. При положение че ние имаме втория най-нисък акциз в ЕС, би трябвало и горивата да са вторите най-евтини, а те са към трето-четвърто място, каза министърът. Според него това означава, че има още потенциал. От друга страна обаче, преди година България е била на 7-8-мо място. Той допълни, че в момента цените са толкова високи, че освен ако не стане война в Близкия изток, няма причина да се очаква да се увеличават.
И обясни на депутатите, че няма как цените да се регулират от държавата. "Технически няма как да се наложи мораториум", напомни Трайков.
И опозицията търси решение
Силни критики вчера бяха изразени от депутатите от опозицията в пленарната зала, според които решението на КЗК по казуса се е забавило прекалено. Мартин Димитров от СДС обяви, че на пазара на горива в България няма истинска конкуренция. По думите му, за да стане това, вносът трябва да се отвори, а на пазара да се включат повече играчи. Според Димитров обаче положението в момента удовлетворява управляващите. Димитров попита къде е Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да глобява монополистите.
Депутатът от СДС Михаил Михайлов също поиска да разбере защо толкова време КЗК не излиза с решение дали има картелно споразумение на пазара на горива, въпреки че проверката за това започна преди година. По думите му антимонополният орган се подиграва с депутатите, които го избират. Подобни аргументи изтъкна и депутатът от ДСБ Иван Иванов, според когото, ако КЗК излезе с решение, че няма картел на пазара на горива, трябва да представи ясни доказателства за това.
Депутатите от управляващата партия Деян Червенкондев и Валентин Николов пък влязоха в ролята на защитници на КЗК и на конкуренцията на пазара на горива в България. Според Червенкондев пазарът в България е отворен и на него има над 300 вносителя на горива, които формират 60% от пазарния дял в този сектор. Той също така допълни, че цените на горивата се определят на базата на търсенето и предлагането и всеки сам определя на какви цени да продава.
Съмненията на КЗК
Самият антимонополен регулатор обаче има съмнения колко перфектно работи пазарът. Тя започна проучване миналата пролет, а процедурата дойде, след като през август миналата година беше образувано производство за картел срещу "Лукойл", "Нафтекс", "Ромпетрол" и ОМВ. Многото събрани документи спънаха членовете на регулатора да излязат с решение в сряда, но то се очаква съвсем скоро.
Секторният анализ на КЗК от август миналата година показва една проблемна действителност. От него става ясно, че всички компании следват "стриктно" цените на едро, обявявани публично от лидера "Лукойл България", като обикновено променят цените си в същите граници, на същата дата и ги обявяват на сайтовете си. Докладът на регулатора установява почти пълно сходство на цените и еднакъв тренд на изменение на цената за периода 2009 - февруари 2011 г. "Средните месечни цени на конкуриращите се вериги са в повечето месеци еднакви, като в отделни месеци се наблюдават разлики от 1-2 стотинки и в много редки случаи от 3-4 стотинки", смятат експертите. Подобно е и заключението относно цените на дребно. От данните, подадени в комисията от компаниите, се вижда, че делът на "Лукойл България" на пазара на едро на бензин и на дизел, макар че пада леко през 2010 г. в сравнение с предходната, остава все така над 50%.
Друг проблем, който КЗК разглежда, е вносът на горива. На теория няма законови пречки пред него. На практика обаче това е едно скъпо удоволствие за фирмите в бизнеса, които не разполагат с данъчни складове. Според изисквания от началото на 2010 г. вносителите трябва да разполагат с петролна база или да плащат наем, както и да предоставят банкови гаранции, за да поддържат задължителните по закон резерви от горива. Анализът на КЗК показва, че две фирми държат над две трети от капацитетите на данъчните складове в страната (към лятото на миналата година на територията на страната има 27 лицензирани данъчни склада). По данни на бранша най-големите собственици на складове са "Лукойл" и "Нафтекс Петрол". От анализа на КЗК става ясно, че изключително високата концентрация на складовете, особено по отношение на дизеловото гориво, би могла да доведе до "затваряне на пазара" на други участници. Това може да стане, ако тези два играча ограничат даването под наем на тези складове, което "би могло да представлява висока структурна бариера пред останалите участници", пише още в анализа.
Пример за усложняването на процедурите при вноса е "Шел", която фигурира в краткия списък на основните вносители през 2009 г., но изчезва от него през 2010 г.
Кой, дали и как се е договарял ще проличи от решението на КЗK. Или пък няма?








