Година след като български производители обявиха, че големите търговски вериги им "извиват ръцете" в опит да постигнат най-ниските възможни доставни цени и поискаха специално законодателство, което да ги защити от "агресивния" подход на веригите, министерството на икономиката е почти готово с промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), които трябва да регулират отношенията между страните, научи "Капитал Daily".
Нова глава в ЗЗК ще регламентира "лоялната търговия" по два основни параметъра - с известни ограничения на финансовия натиск на големите вериги върху търговците, както и с мерки за ускоряване на разплащането между двете страни. И докато производителите определят мерките като компромисни, големите търговски вериги продължават да поддържат мнението, че всякакви регулации са напълно излишни и дори биха имали негативен ефект.
Ускоряване на плащанията
Забавените плащания бяха сочени като един от големите проблеми на производителите. Съгласно подготвяната промяна, която беше обявена и от земеделския министър Мирослав Найденов, търговците ще трябва да плащат на българските производители в рамките на 30, а не на 90 дни, както позволява законът сега.
Подобно изискване вече съществува по силата на европейската Директива за закъснелите плащания, която има за цел да намали междуфирмената задлъжнялост и която България трябва да приеме до октомври тази година. Изискванията й обаче са по-либерални - договорният срок за разплащане не трябва да бъде по-дълъг от два месеца, а закъснението на плащане извън договорения срок трябва да се ограничи до 1 месец, след което се начисляват лихви.
"Тридесет дни не може да е универсален срок. В големите хипермаркети се продават бързооборотни стоки, за чието разплащане 30 дни е много време, но и бавнооборотни стоки, например някои битови стоки, при които 30 дни за разплащане са малко", коментира управителят на "Кауфланд България" Димитър Спасов. По думите му фиксирането на 30 дни за всички разплащания е грешка. Според производителите обаче това е жизненоважно за някои от тях, които често заради забавените разплащания остават без финансов ресурс и се налага да теглят кредити.
Таван на таксите
Друг голям проблем на производителите – допълнителните такси за услуги, които веригите изискваха от тях, ще бъде донякъде решен, като им се наложи таван. "Става дума за входни такси, такси за промоции, за позициониране, за маркетинг, за "облагородяване на търговската площ" и т.н. На тях ще бъде наложен таван, като общият им сбор няма да може да надвишава определен процент от базовата цена на доставките. Това е крайно необходимо, защото българските производители бяха поставени в условия да плащат за какво ли не и изнемогват", разказаха източници на "Капитал Daily".
От своя страна обаче Димитър Спасов заяви, че тази мярка може да се окаже безсмислена. "Това е крачка назад. Тя или ще доведе до повишаване на крайните цени, или пък, ако веригата е силно ориентирана към потребителите и не желае да повишава цените, ще бъде договорена по-ниска базова цена за доставка", смята той. Така според него мярката или няма да има търсения ефект, или пък може да нанесе допълнителни вреди - търговците да предпочетат в още по-голяма степен продукти от ЕС вместо български. И към момента международните вериги предлагат повече европейски, отколкото български стоки, което пък самите производители посочват като огромен проблем.
Нагласите
Производителите определят промените в закона като компромисни. "Ние искахме още по-строги регламенти. През лятото от министерството ни предложиха проект, който ни удовлетворяваше в по-голяма степен, но големите вериги имаха възражения и в крайна сметка се стигна до отстъпки", коментира собственикът на "Арома" Лукан Луканов. По думите му обаче производителите все пак оценяват промените като крачка в добра посока. "Българските производители плащат за всичко, което веригите правят. Не може ние да поемаме всички разходи, трябва да има баланс", коментира друг голям производител, който не пожела да застане с името си.
Той обаче призна, че в летния вариант имало недомислици. "В него например беше разписано определение за "значителна пазарна сила", което се отнасяше за фирми с годишен оборот от над 5 млн. лв. Подобен оборот в търговията с бързооборотни стоки е смешна сума и щеше да засегне твърде излишно много търговци".
Големите търговци имат коренно друго виждане. "Този първи вариант щеше да докара България в ситуация, подхождаща повече за Северна Корея. Вярно е, че някои твърде лоши идеи отпаднаха, но като цяло всяка допълнителна регулация ще изкриви пазара и ще има негативен ефект. Производителите трябва да разберат, че ние работим в полза на потребителите. Пазарът вече е такъв, че те не могат да запазят големите маржове и големите печалби, с които бяха свикнали преди", смята управителят на "Кауфланд България" Димитър Спасов.
В очакване
Промените в законодателството като цяло са готови, но в момента проектът е предоставен за оценка на пазарния ефект на външна консултантска фирма, наета от министерството на икономиката. Очаква се тя да приключи през идния месец. В зависимост от нейните изводи вероятно някои положения ще бъдат преработени. Така че кой ще бъде печеливш и ощетен в триъгълника производители - търговци - потребители тепърва предстои да разберем.
Пътят към екарисажа
Една от промените, за която съобщи и земеделският министър Мирослав Найденов, е, че търговците вече ще носят отговорност за храните с изтекъл срок на годност – транспортирането им до екарисаж и поемане на разходите по унищожението.
По думите на Мирослав Найденов тази мярка ще има и превантивен ефект – тя нямало да позволи на недобросъвестните производители да преетикетират стоките с изтекъл срок на годност и да ги връщат в търговската мрежа, с каквито случаи се е сблъсквала Агенцията за безопасност на храните.
От "Кауфланд България" коментираха, че не връщат продукти с изтекъл срок на годност на производителите и доставчиците, защото политиката на фирмата е да намалява цената на такива артикули своевременно. "Разполагаме и с модерна система за поръчки, която позволява да следим продажбите и да поръчваме такива количества стоки, които да реализираме в срок на годност. В случай че все пак остане количество, то задължително се предава за унищожаване в екарисаж", казват от компанията.
Според производителите обаче невинаги нещата стоят така. "Бих приветствал подобна мярка, защото тя ще бъде облекчение за производителите. Вярно е, че някои вериги поемат грижата за тези стоки, но други я поемат частично - например само извозването, а сметката от екарисажите идва при производителите", коментира собственикът на марката "Пършевица" Димитър Зоров. |
Лукан Луканов,
собственик на "Арома"
Промените са крачка в правилната посока
Българските производители са поставени в невъзможно положение от големите търговски вериги - непрекъснат натиск за повече отстъпки, за по-ниски цени. Затова и ние поискахме от държавата да се разпише специално законодателство, което урежда лоялните отношения между двете страни, каквото има в няколко европейски държави. Министерството на икономиката реши това да стане с промени в сегашния Закон за защита на конкуренцията. През лятото ни беше предложен вариант, който ни удовлетворяваше в доста по-голяма степен. В крайна сметка обаче бяха направени известни отстъпки пред веригите. Въпреки това мисля, че промените биха били крачка в добра посока за нас. С тях ще се ограничат случаите, в които веригите ни прехвърлят всякакви разходи, дори по чисто оперативни дейности.
Димитър Спасов,
управител "Кауфланд България"
Допълнителни регулации ще завишат цените
Към настоящия момент има достатъчно регулаторни механизми, които регламентират пазарното поведение на субектите. Има договори и ако някой си позволи да не ги спазва, то тогава нека се намесят контролните органи. Но отвъд това всяка допълнителна намеса ще повлияе негативно на конкурентното начало и категорично ще доведе до повишаване на цените. Потърпевш от това ще бъде крайният потребител. Практиката в другите европейски държави, в които е въведено подобно допълнително регламентиране на търговските отношения, показва по-скоро негативна тенденция и противоречия с вече съществуващата нормативна база. Има риск и вследствие на новите регулации веригите да се ориентират още по-силно към внос на стоки от страни, където няма допълнителни ограничения. |
.