В брой, с карта или с ваучер?
През последните години ваучерите за храна добиха популярност, от една страна, като допълнителна социална придобивка, която фирмите предоставят на служителите си, а, от друга, като средство за разплащане в търговските вериги. И ако досега сте си задавали въпроса защо човекът пред вас на опашката плаща с хартиени листчета, а вие в брой или с кара, причината не е само в това, че неговият шеф е по-социално ориентиран от вашия.
Обяснението е просто. Ваучерите на стойност до 60 лв. месечно на служител са освободени от данъци и осигуровки, което ги прави предпочитан бонус към заплатата. В същото време обаче в България общата сума на ваучерите е ограничен от държавата с т.нар годишна квота, която се определя със заповед на министъра на финансите в началото на всяка година. През последните две години тя беше около 170 млн. лв., а за 2012 г. е 180 млн. лв. Така на практика не всички работодатели, които искат да се възползват от данъчното облекчение и да стимулират служителите си, могат да станат част от системата. Причината за появата на подобна дискриминация има и своето икономическо обяснение. Според финансовото министерство ваучерите са вид данъчно облекчение, от което бюджетът губи. Затова и държавата не може да си позволи да премахне квотата. Тя е единственият ефективен механизъм за контролиране на данъчните разходи за държавния бюджет, обясняват от министерството. Не липсват обаче и икономически доводи против тази теза.
"Долу квотите"
Право да издават ваучери имат фирми, лицензирани от Министерството на финансите, които отпечатват купоните и се явяват свързващото звено между държавата, работодателите и търговските вериги. Според тези фирми квотите трябва да отпаднат, а държавният бюджет не само не бил на минус от данъчно освободените купони, а дори реализирал ползи. "Ваучерната система осигурява сериозни приходи от ДДС в бюджета, намалява сивата икономика и стимулира потреблението", обяснява Ерве Комбал, председател на Асоциацията на операторите на ваучерите за храна и изпълнителен директор на една от лицензираните фирми, "Идънред България". Това е възможно, тъй като всички участници във веригата трябва да са регистрирани по ДДС, а плащанията се извършват само по банков път.
Подобни са заключенията и на анализаторите от Industry Watch и икономиста Красен Станчев. Резултатите от проучването им, проведено през 2010 г., показват, че отрицателният ефект върху преките данъци се компенсира от положителния от приходите от ДДС, генерирани от повишеното потребление и относителното ограничаване на сивата икономика. Според изчисленията в проучването общият ефект за бюджета при квота от 171.6 млн. лв. е положителен и е в размер на близо 7.6 млн. лв. Всяко допълнително увеличаване на квотата с 10 млн. лв. годишно пък води до приход от 440 хил. лв. за бюджета.
По света няма лимити
В подкрепа на тезата за отпадане на квотите е и фактът, че във всичките 35 държави, в които се прилага ваучерната система, квоти няма. Само Румъния е започнала в началото с въвеждане на общ лимит, но той е отпаднал през 2004 г. Опасенията на държавата са, че работодателите масово ще започнат да използват ваучерите като начин да пестят данъци. "Ако направим аналогия с всички други страни, където има ваучери и няма квоти, ще видим, че никъде няма пълно покритие, т.е. всички служители да получават ваучери", обяснява Лъчезар Богданов от Industry Watch. На въпроса към фирмите в нашето проучване "Вие бихте ли давали ваучери на служителите си, ако няма ограничителна квота", отговорите показват, че няма всички да се втурнат да използват тази възможност, казва Богданов.
По думите на Ерве Комбал пазарното проникване на системата в България в момента е 11-12%. "Това означава, че около 250 хил. души получават ваучери при общо около 2 млн. работещи, които могат да бъдат част от системата", обяснява Комбал. Според него привлекателността на системата в страната обаче не е толкова голяма, както е в други страни с много по-високи данъци и осигуровки. В Западна Европа например данъчноосигурителна тежест е 50% върху разходите за труд, затова и данъчното облекчение е по-голям стимул за използването на ваучери.
"Долу ваучерите"
Освен отпадането на квотите друг обсъждан сценарий е изцяло премахване на данъчната привилегия за ваучерите. И тук тезите са две. "Министерство на финансите смята, че ако премахне ваучерите като система, автоматично данъците и осигуровките върху тези 60 лв. ще влязат като приходи в бюджета", обясни Богданов. Според него обаче работодателите няма да дадат тези пари в брой на служителите си, а ще потърсят друг начин за стимулиране или просто този доход ще бъде разпределен на сиво.
Въпросът за и против квотите и ваучерите изобщо е широко дискутиран. Колкото и логична и икономически обоснована да звучи всяка от тезите, е факт, че комбинацията от квоти и данъчни облекчения поражда дискриминация за фирмите и крайните потребители - техните служители. Факт е също, че във всички страни, които прилагат такава система, няма квоти. Всяко правителство избира дали да следва социално ориентирана държавна политика и да използва подобни данъчни облекчения. Въпрос на математика и приоритети. Независимо от избора обаче то трябва да следва принципа на недискриминиране и да дава равен достъп на всички участници до пазара.
.