Гърция плаши с фалит, ако не получи финансиране до март
Гърция е застрашена от неконтролируем фалит през март, ако страната не успее да обезпечи получаването на новия пакет кредитна помощ в размер на 130 млрд. евро. Това предупреди гръцкият премиер Лукас Пападимос на среща с представители на синдикатите и работодателите. Драстичното съкращаване на доходите е единственият начин на страната да остане в еврозоната и да получи по-голямо финансиране от международните кредитори, смята премиерът. "Ние трябва да се жертваме още малко, за да не загубим много", е казал Пападимос на срещата вчера, съобщи "Блумбърг".
По думите на Пападимос решенията, които трябва да бъдат взети в близките дни преди пристигането и по време на пребиваването в Атина на мисията на Тройката международни кредитори от Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), ще предопределят дали Гърция ще остане в еврозоната или ще бъде принудена да се върне към националната си валута - драхмата.
Без съгласието на тройката и без следващо финансиране Гърция през март ще се изправи пред непосредствената опасност от неконтролируем банкрут, каза министър-председателят. Следователно от нашите действия и решения в следващите седмици ще зависи всичко, допълни премиерът. Подобни крайни прогнози правеше и предишният премиер Георгиос Папандреу при договарянето на последния спасителен транш от 8 млрд. евро, но в крайна сметка средствата бяха отпуснати.
Въпреки намаляването на заплатите и увеличението на данъците през последните две години бюджетният дефицит през миналата година беше около 9% от БВП при 10.6 на сто през 2010 г. Икономиката очаквано се сви с цели 6 на сто, припомня "Блумбърг".
"Гърция няма повече място за маневри и трябва да предприеме допълнителни мерки и затягане на колана и да се постарае да договори максимално намаляване на дълга при преговорите с частните кредитори", каза Томак Костерг от Standard Chartered Bank в Лондон. Рисковете определено се увеличават - има умора от усилията за изработване на спасителни планове в северните страни в ЕС и умора от прилагане на оздравителни мерки в южните, особено в Гърция, отбеляза Костерг.
Нови искания на тройката
Тройката международни кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ иска от гръцкото правителство премахване на минималната заплата, а също така и на даваните в частния сектор 13-а и 14-а заплати, намаляване на осигурителните вноски и повишаване конкурентноспособността на предприятията, съобщават гръцките медии, цитирани от БТА.
Премиерът Лукас Пападимос е информирал вчера социалните партньори за тези искания на тройката. Общата конфедерациця на труда в Гърция ГСЕЕ, която обединява работещите в частния сектор, дала да се разбере, че няма да приеме никакви промени в подписания от нея колективен трудов договор, като е отхвърлила исканията на Тройката за орязване на доходите.
"Ножът е на врата, всичко показва, че предстоящите преговори с Тройката ще бъдат най-трудните, що се отнася до исканите от нея нови намаления на заплатите в частния сектор, там вече доходите бяха орязани с 25 на сто", коментират изданията.
Пападимос смята, че намаляването на доходите е необходимо, но подсказва, че не всичко, което иска Тройката, ще бъде прието. "Гърция има нужда от социален договор", предупреди премиерът. 2012-а ще бъде ключова година за еврото, но връщането на Гърция към драхмата не е решение за нея, заявява от страниците на вестниците председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.
Той смята, че проблемите с дълга на Гърция биха могли да се решат, без да е нужно страната да излиза от еврозоната. Юнкер казва още, че в следващите седмици ще бъде приключен новият спасителен пакет за Гърция и че това ще стане след края на преговорите, които Гърция води с частните кредитори за отписване на 50 на сто от нейния дълг. Нашата цел е Гърция да остане в еврозоната, заявява от своя страна френският външен министър Ален Жупе.
.