Хората в света помагат повече, но даряват по-малко пари

Светът е станал по-милосърден през последната година. Заради финансовата криза обаче повече хора са отделяли време за доброволчески дейности и са помагали на непознати, а по-малко са предоставяли парични дарения. Това става ясно от Световния дарителски индекс на Charities Aid Foundation (CAF) за 2011 г. В списъка от 153 изследвани страни България се нарежда в последната десетка, а първата позиция тази година се държи от САЩ.

В числа

Общият дарителски индекс за 2011 г. е 32.4% в сравнение с 31.6% през 2010 г., показва проучването. С 2 процентни пункта повече са хората, които са помагали на непознати (47 спрямо 45% миналата година), а с 1 процентен пункт се е увеличило доброволчеството (21 спрямо 20%). В същото време хората, които дават пари за благотворителност, са с 1 процентен пункт по-малко, отколкото през 2010 г. (спад от 30 на 29%).

Според авторите на проучването това се дължи на финансовите сътресения в световен мащаб. Като цяло почти половината от населението (47%) е помагало на чужд човек, а 21% са били доброволци всеки месец. По-малко от трима на всеки десет души (29%) са отделяли пари за благотворителност.

По-по-най-

Най-милосърдни през 2011 г. са били хората в САЩ, с което страната се изкачва на 1-во място от 5-о през миналата година. Нещо повече, страната отчита ръст и по трите показателя на дарителството. Тя обаче отстъпва по даряване на пари от втория в класацията Ирландия, където 75% от хората отделят ежемесечно от средствата си за благотворителност в сравнение с 65% отвъд Океана. Миналогодишният първенец Австралия пък заема трета позиция.

Най-склонни да помогнат на непознат са хората в Либерия - 81%. Доброволчеството пък е най-популярно в Туркменистан, където 61% от населението се занимава с такива дейности. Предоставянето на пари като форма на благотворителност е най-разпространено в Тайланд (85%).
Проучването показва още, че даряването на пари и доброволчеството става все по-често срещана форма на милосърдие сред най-възрастните. В същото време хората на средна възраст предпочитат да помагат на непознати.

Голямото изключение

Почти всички региони в света регистрират незначителна промяна в индекса, а за повечето от тях тя е в положителна посока. Най-щедри остават хората в Австралия (вкл. Нова Зеландия, 58%), Северна Америка (57%) и Западна и Южна Европа (40%). Голямото изключение е Южна Азия, където се отчита рязък ръст от цели 11 процентни пункта на индекса. Това изтегля региона, който включва Бангладеш, Индия, Непал, Пакистан и Шри Ланка, от 12-а (предпоследна) на 5-а позиция.

Централна и Източна Европа подобрява с 1 процентен пункт индекса си, но въпреки това остава на последно място с 24% от населението даряващо под някаква форма. Особено популярно в региона е оказването на помощ на непознати. С най-добър резултат е Кипър (43%), който освен това се изкачва с цели 22 позиции до 28-ото място в света.

Най-голяма положителна промяна обаче отчитат Украйна (с 13 процентни пункта и 45 позиции) и Косово (12 процентни пункта и 50 позиции). Интересното за една от най-младите държави в света е и това, че даряването на пари преобладава като форма на благотворителност.

Като цяло обаче страните от Балканския регион държат "първенството" по нисък дарителски индекс. Най-фрапиращ е случаят с Албания, чиято оценка за последната година се е понижила с 10 процентни пункта, което я поставя на 150-о място.

Къде е България

България запазва индекса си от 17% от миналата година, но отстъпва с 4 позиции до 145-то място в класацията. Компания ни правят Босна и Херцеговина (144-та) и Черна гора (146-та). По-несклонни към дарения от другите страни от балканския регион са Сърбия, Хърватска и Албания, а южната ни съседка Гърция е едва трета от дъното на списъка. Пред България обаче е Румъния, която заема 118-о място с индекс от 23%.

Подобно на картината по цял свят последиците от кризата са довели до спад на паричните дарения и у нас. Именно ниските доходи и високата безработица вероятно обясняват по-малкия дял на хората, които са дарявали пари. През тази година те са едва 13% в сравнение с 18% през 2010 г. За сметка на това желанието си да окажат подкрепа повече българите са изразявали чрез доброволчески дейности и помощ на непознати. Част от времето си през тази година за благотворителни каузи са предоставили 5% (3% през 2010 г.), а на нуждите на непознати хора са откликнали 32% спрямо 30% през миналата година.

Богатство и дарителство

Няма пряка зависимост между склонността на хората да даряват и благосъстоянието им, посочват авторите на изследването. Гвиана например, която е една от страните с най-нисък брутен вътрешен продукт в региона на Южна Америка и Карибите, се нарежда на 18-о място в класацията. Подобен е случаят и с Либерия, която е предпоследна по БВП в Южна Африка, но наема 14-а позиция по дарителство. В същото време само пет от най-богатите страни по БВП на глава от населението (по оценка на Световната банка) фигурират в Топ 20 на Световния дарителски индекс.

• Facebook
• Twitter
• Email