ОИСР: Пропастта между доходите на бедни и богати расте
Годините на икономически разцвет доведоха до задълбочаване на неравенството в доходите в повечето от най-развитите държави - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), установява дългоочакваният доклад на организацията, който бе представен в понеделник в Париж. Оказва се, че през периода от средата на 80-те години на миналия век до 2008 г., когато световната икономика през по-голяма част пращеше от здраве, неравенството в доходите е нараснало в 17 от 22-те включени в изследването членки на ОИСР.
Докладът е озаглавен Divided We Stand: Why Inequality Keeps Rising ("Оставаме разединени: Защо неравенството продължава да нараства") и обхваща периода преди рецесията и преди 200 милиона души по света да останат без работа. И все пак ОИСР твърди, че задълбочаването на неравенството не е неизбежно и ако правителствата искат да се справят с него, те трябва да действат бързо чрез инвестиции в човешкия капитал, увеличаване на заетостта и по-ефективна данъчна политика.
Все по-неравни
Изследването на ОИСР установява, че в развитите икономики средният доход на богатите 10% от населението е близо 9 пъти по-висок, отколкото доходът на най-бедните 10%. Дори в традиционно егалитарни държави като Германия, Дания и Швеция неравенството между богати и бедни нараства. Средният доход на най-богатите 10% в тези държави е 6 пъти по-голям в сравнение с дохода най-бедните 10% (или съотношение 6 към 1).
В Италия, Япония и Великобритания съотношението е 10:1, в Турция, Израел и САЩ то достига 14:1, докато в най-бедните страни на ОИСР - Мексико и Чили, то се запазва най-високо. В тях доходите на топ 10% от населението са 25 пъти по-високи от доходите на най-бедните 10%.
В Бразилия, която не е член на ОИСР, разликата в доходите е 50:1, макар че това е страната, постигнала най-голям напредък в премахване на неравенството. ОИСР отчита, че от 80-те години на миналия век до края на миналото десетилетие неравенството е нараснало особено много във Финландия, Германия, Израел, Люксембург, Нова Зеландия, Швеция и САЩ; в Унгария и Белгия то е намаляло, а във Франция се е запазило относително стабилно.
На какво се дължи неравенството
Основната причина за разширяващата се пропаст между бедни и богати е нарастващото неравенство в работните заплати и облагите.
Оказва се, че заплащането на добре образованите хора, които се възползват от технологичния напредък, нараства с висок темп и те много по-бързо напускат редиците на средната класа, отколкото хората с по-ниски доходи и по-ниско образование влизат в тях.
Друг важен фактор за растящото неравенство се оказва неспособността на данъците и социалните системи вече да се намесват ефективно в преразпределението на доходите. До средата на 90-те години на миналия век данъците играеха положителна роля за намаляване на пазарно обусловеното неравенството, но оттогава насам тяхната преразпределителна функция значително отслабна, отчита ОИСР.
Как да бъде преодоляна пропастта
Въпреки това организацията не препоръчва повишаването на данъците като най-ефективно средство за намаляване на неравенството, а по-скоро съветва да се работи за "подобряване на събираемостта и премахване на данъчните облекчения". ОИСР смята, че най-добрият начин за преодоляване на неравенството е, като се инвестира в човешки капитал чрез свободен достъп до висококачествени публични услуги (образование, здравеопазване и семейни грижи) и най-вече като се стимулира заетостта.
Организацията препоръчва изравняване на правата, намаляване на протекциите за шепа хора и подобряване на социалната защита за младите на пазара на труда, които според ОИСР са в по-неизгодни позиции, отколкото по-възрастните работници.
Основни изводи от доклада:
1 Глобализацията почти не влияе върху неравенството на доходите и заетостта. Въпреки това растящото неравенство поражда протекционистични настроения. Хората са по-малко склонни да подкрепят свободната търговия, защото смятат, че тя облагодетелства шепа богати хора, които стават по-богати.
2 От технологичния напредък се възползват най-добре образованите служители, които разполагат с необходимите умения да работят с новите информационни и комуникационни технологии или например притежават умения, специфични за финансовия сектор. Техните заплати растат по-бързо, задълбочавайки неравенството.
3 Промените в регулациите и в институциите подобряват конкурентоспособността и по този начин, от една страна, разкриват възможности за нарастване на заетостта, като осигуряват работа на повече хора, но от друга страна, задълбочават неравенството, тъй като осигуряват нископлатена работа за повече хора.
4 Почасовата заетост и нестандартните трудови договори стават все по-разпространени. В много държави намалява делът на трудещите се, включени в колективните договори. Тези промени на трудовия пазар също допринасят за нарастване на неравенството в доходите.
5 Увеличеното предлагане на квалифицирани служители допринася за преодоляване на неравенството в заплатите, наложено от технологичния напредък, промените в регулациите и в институциите. Квалифицираната работна ръка има също така значителен положителен ефект и върху увеличаването на заетостта.
6 Промените в структурата на домакинствата правят доходите им по-диверсифицирани и осигуряват икономии от мащаба. В наши дни обаче има повече едночленни домакинства от когато и да било - 20% от домакинствата с членове в трудоспособна възраст. Неравенството влияе и върху избора на партньор за семейство - хората предпочитат партньори от еднаква на тяхната категория доходи.
7 Задълбочава се и неравенството в доходите, различни от заплатите. В частност неравенството в доходите от инвестиции се повишава по-бързо, отколкото неравенството в доходите от заплати в две трети от страните от ОИСР.
8 Данъците и социалните системи стават все по-малко ефективни в преразпределението на доходите. Явлението се наблюдава в много държави след 90-те години на миналия век. В момента трансферите на пари в брой и данъците намаляват неравенството с една четвърт сред населението в трудоспособна възраст. Причина за това е неефективната регулация на данъчната и социалната системи.
.