България вече е на второ място по производство на гъши дроб в ЕС
Херман Верстапен, представител на България в Европейска асоциация на страните-производителки на гъши дроб (Euro foiе gras) и вицепрезидент на борда на директорите на "Брезово" АД, част от френската група EURALIS
Автор: Капитал
Господин Верстапен, колко развит е бизнесът с гъши дроб в България?
- През 2011 г. България ще изнесе около 2600 тона гъши дроб, около 3800 тона магре (месото от гърдите на птиците), както и други гъши продукти на стойност над 80 млн. евро. Това е бизнес с луксозни храни, който се развива в страната от 50 години. Но за пръв път през 2010 г. България измести прекия си конкурент Унгария и стана вторият по големина производител с 10.2% пазарен дял в Европа след Франция, но преди Унгария, Испания и Белгия.
Кои са регионите в страната, в които е развит бизнесът с производство на гъши продукти?
- В България тази година се отглеждат 5.5 млн. патици, но в страната има капацитет за още по-голямо производство. Има 2 люпилни – в Хасково и в село Скобелево край Пловдив, както и 8 кланици и над 10 фуражни завода, които напълно покриват изискванията на ЕС. Патиците се отглеждат и угояват в 800 ферми. В бранша са заети около 5000 български семейства и общо около 10 000 работници, включително тези в кланиците и фуражните заводи. По региони най-голямото производство е съсредоточено в Пловдивска област – 3.4 млн. патици, следван от Хасково с 1 млн., Добрич – 0.4 млн., Ямбол – 0.3 млн., и Ловеч – 0.4 млн. птици.
Изгодно ли е днес да се отглеждат патици?
- Мисля, че да, защото продукцията почти изцяло е предназначена за износ и приходите, които хората получават, са по-високи от тези в други селскостопански отрасли. Но има нещо важно – за да стане един човек добър работник, е необходимо време, защото това е занаят и има наистина много тънкости. А пък за да си направи един работник собствена ферма, трябват и време и пари. Тук наблизо, в Раковски, има едно младо семейство, които имат ферма върху 30 декара, отглеждат 44 000 патици годишно, при тях работят 9 души, включително собствениците. Стойността на техните активи вече е около 600 000 лева. И знаете ли колко време им е било нужно, за да постигнат това? Единадесет години. Започват самостоятелен бизнес през 2000 г., но едва през 2005 г. банката им обръща внимание и получават първия си инвестиционен кредит. Днес вече имат една образцова европейска ферма.
Какви са взаимоотношенията на производители като "Брезово" с фермерите?
- Големите фирми закупуват и предоставят авансово на фермите еднодневни патета, фураж, а също така поемат ангажимента да изкупят птиците. Разплащанията между нас и фермерите следват цикъла на производство, който е около 13 седмици, а фермерите правят годишно около 10-12 зареждания с малки патета. Фермерът научава резултатите от своя труд след кланицата. Най-големият му приход е от черния дроб на патиците, после идват приходите от магре, а цената на останалото месо вече е много по-ниска. Като се извадят разходите от приходите за една птица, тя носи доход за фермера от 4-5 лв. през лятото и 2-2.50 лв. през зимата. Разходите за една патица са около 22-23 лв., а приходите са около 27-28 лв.
Къде намират пазар българските гъши продукти?
- Най-големият пазар е Франция. За там се изнасят около 1700 тона годишно, следвани от Испания, Белгия и Холандия, като общо за тях износът е 800 тона. За Румъния се изнасят около 50 тона, колкото е и местната консумация в България. Интересен е начинът на ценообразуване на гъшия дроб. Ако по коледните празници консумацията е добра, тогава цените за следващата година стартират добре. Това е феномен, който има просто обяснение – 50% от гъшия дроб се пласира на Коледа. Така че браншът знае през цялата година колко продукция ще произведе, но на Коледа разбираме каква ще бъде печалбата или загубата за следващата година. Цената на най-качествения гъши дроб варира между 20 и 35 EUR за килограм, а това е доста голям диапазон.
С какво име се ползват българските гъши продукти в ЕС?
- По-скоро те имат неутрален имидж и вероятно така ще бъде още доста време, защото страната е най-малко позната в ЕС. Но имаше време, когато българският гъши дроб беше силно атакуван от френските медии заради условията за производството му. Сега вече французите са спокойни, че гъшият дроб от България отговаря на всички европейски изисквания и е качествен поне колкото френския. Това трябва да успокои и френските природозащитници, които търсеха тук нехуманно отношение към животните.
Какво наложи създаването на асоциацията на производителите на гъши дроб Eurofoiе gras?
- В Европа има пет страни, които произвеждат този деликатес – Франция, България, Унгария, Испания, Белгия. Ние имахме потребност да създадем една професионална организация, за да дискутираме и решаваме общите проблеми на бранша. Като представител на България в Euro foiе gras констатирам, че всички членове вече променят манталитета си, нямаме вече конфликти, макар че конкуренцията, разбира се, остава. Заедно се опитваме да създаваме и нови пазари на гъшия дроб и на гъшите хранителни продукти в САЩ, Турция, Китай и Япония. Бъдещето е в износа за много повече страни.
Кой е Херман Верстапен
Херман Верстапен е белгиец, който от 19 години е в България и се занимава с производство и търговия на гъши дроб. Постепенно изкупува българската компания "Брезово" АД, след което я продава на френската Еuralis, но си запазва оперативните и ръководните функции, както и малък дял от фирмата.
.