Турция, Централна Азия и арабският свят сa с потенциал да балансират спада на българския износ на Запад*
Автор: Shutterstock
Събитията в Западна Европа определено има с какво да изплашат българските износители през последния месец. Но не всичко е загубено, стига бизнесът да планира правилно и да не спира да търси нови възможности. А такива определено дават пазарите на изток от България, като се започне от Турция, премине се през арабския свят, Централна Азия и бившите съветски републики.
Всъщност износът за тях още в края на септември 2011 г. е над нивата за цялата 2010 г. Затова дори експортът за Европа и САЩ да замре през следващата една-две години, изтокът може да е поне малка алтернатива за оцеляване. Подобна теза разви и финансовият министър Симеон Дянков по повод страховете, че еврозоната може да се разпадне до половин година. Логично е един от основните проблеми на България да е замирането на единствения двигател на растежа през последните две години - износът за Западна Европа. "Ако внезапно те спрат да работят, а това ще стане неминуемо, въпросът е ние откъде можем да имаме производителност? Отговорът е - не знаем. Трябва да се преориентираме към Азия, трябва да се преориентираме към бившите ни пазари - Украйна, Русия", каза Дянков.
Това, разбира се, няма да е лесно. Старите членки на ЕС поемат около 50% от българските стоки и услуги, докато Турция, арабският свят и бившите съветски републики - около 20%. Тоест, за да може Изтокът да компенсира по-слабата търговия със Запада, се изисква рязка преориентация.
Все по на Изток...
Това отчасти вече става - преориентацията си личи от данните на Националния статистически институт (виж графиката). Основен двигател в износа за деветмесичието на тази година (който като цяло расте с 23%) е Турция с 42% нарастване. След нея са Германия с 36% и Франция с 27%. През последните седем години Турция винаги е била в топ пет на българските експортни дестинации. Средният й дял в общия ни износ е около 10%, което е съизмеримо с Германия, Италия, Гърция и Румъния, които са другите лидери. С началото на кризата и спада на гръцката и италианската икономика през тази година Турция е вече на второ място.
Данните показват още, че доста бързо напредват и страните от арабския свят, Китай и Индия. В същата графа са и Русия и бившите съветски републики, където все повече български компании предпочитат да заемат позиции, като например - фармацевтичната "Софарма", производителят на моторни масла "Приста ойл" и производителят на цигари "Булгартабак".
Малкият Китай
Движена от много чужди инвестиции, износ за Европа и голямо вътрешно потребление, Турция бързо излезе на преден план като ключова развиваща се страна в света. Заговори се дори да бъде включена в групата на "хитовите" BRICs - Бразилия, Русия, Индия и Китай. До това се стигна след реформите в страната през 2001 г., които й позволиха да реализира стремглав икономически растеж, прекъснат само през 2009 г. когато изпадна в рецесия заедно с останалия свят. През тези години тя се превърна в производствената база на Европа (това, което е Китай за САЩ ), като основните й сектори са производство на автомобили, текстил и стомана.
Връщането на бързите чужди пари й донесе поредната изключителна година с двуцифрен растеж в първите месеци на 2011 г. Сега икономиката й започва да се охлажда, а според финансовия министър Мехмен Шимшек я очаква умерено приземяване през 2012 г. заради по-слабата активност в ЕС - над половината от износа на Турция е за евросъюза. Населението на страната - близо 80 млн., предимно млади хора, обаче продължава да потребява.
Именно огромните мащаби, големият процент млади хора, урбанизацията и стабилната банкова система се определят от анализаторите като двигател на дългосрочния потенциал на страната. Разбира се, тя все още има да се бори с немалка инфлация и голям дефицит на текущата сметка, но докато чуждестранните инвеститори я "обичат", т.е. склонни са да инвестират в нея, тези дисбаланси не са притеснителни.
"Турция е нещо като малкия Китай в задния ни двор", обобощи най-образно ролята на страната Георги Стоев, икономист от Industry watch. Според него икономиката й е достатъчно голяма, за да е двигател на региона, но все още има да се развива, преди да може да се каже, че е устойчива.
В момента България я захранва най-вече със суровини и по-малко с продукти с висока добавена стойност. Най-голям дял заема рафинираната мед, следвана от нефтопродукти и скрап. Тя е и основен пазар за поне половината износ на български цигари, без да е ясно дали е крайна дестинация или само междинна спирка за тях. В последните две години в Турция са реализирани цигари за между 100 и 200 млн. лв., при условие че приходите на групата на "Булгартабак" са между 200 и 300 млн. лв. на година. Така излиза, че за Турция отиват поне една трета от българските цигари. Толкова е и дървеният материал - 30% от експорта отива към южната ни съседка. А една пета от българската мед, нефтени продукти и стомана (основно скрап) също намира пазар в Турция.
Въпреки това българският бизнес трябва непрекъснато да се стреми да й продава повече продукти с по-висока добавена стойност, коментира Антон Петров, регионален представител на "Виохалко груп" и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според него страната има потенциал да е алтернатива на българския износ именно заради огромните си мащаби. За целта обаче според него е нужна и съответната подкрепа от държавата дори и да става въпрос само за по-доброто маркетиране на българските продукти чрез изложения и увеличаване на информираността за търговските възможности там.
"Турция не е алтернатива", контрира Пламен Бобоков, председател на управителния съвет на "Приста ойл", която има свой завод за преработка на моторни масла там. Според него тя твърде обвързана с Европа. По тази причина според него приземяването на икономиката й ще е по-тежко, като вече има сигнали за влизане в нова рецесия. Макар да не подценява огромните й мащаби - все пак немалка част от приходите на "Приста ойл" идват и от Турция, според Бобоков много по-добра диверсификация на пазарите позволява навлизането в Централна Азия и бившите съветски републики. По тази причина и компанията придоби съвместно предприятие в Узбекистан за синтетични масла. Пред "Капитал Daily" той обясни, че има две основни причини компании да се насочи към партньорство в Узбекистан - първата е големияй потенциал на региона и страната, а втората е "желанието ни да диверсифицираме риска от кризата, която се появи в Европа и която няма изгледи скоро да свърши". "Тя е особено тежка в Източна Европа... затова и търсим други възможности, навлизайки на по-отдалечени и затворени пазари или на такива, които не са особено засегнати от глобалната финансово-икономическа криза. 60-70% от износа ни е към арабските петролни държави, това е линията, която се опитваме да налагаме вече над две години и половина"я допълва Бобоков.
Отвъд Турция
Въпреки спецификата си и засилващата се революционна вълна арабският свят всъщност увеличава чувствително значението си за българските износители и това личи от статистическите данни (вижте графиката). Същото се отнася и за бившите републики на СССР, както и Китай и Индия. Всеки от тези три региона има по-различно търсене, но последните пет години износът за там е поне два пъти по-висок от преди това.
В тази посока се преориентираха много от българските компании в леката промишленост. При тежката скокът от запад на изток може да стане по-трудно, а и тя няма толкова висока добавена стойност. Фокус на изток имат и основните суровинни компании у нас - като например тези, произвеждащи рафинирана мед и различни нефтопродукти.
Пробив в тези региони имат и местните фармацевтични компании като "Софарма" и производителя на цигари "Булгартабак". Първата например прави опити да стъпи на израелския пазар, докато втората през последното тримесечие на 2011 г. е започнала да продава в Израел, Туркменистан и Молдова.
*Оригинално заглавие: Погледни и на Изток
Разбира се, търсенето на тези региони в краткосрочен план трудно би върнало България към икономически растеж. То обаче може да е фактор българският бизнес да оцелее в трудните времена, които му предстоят. Въпросът е колко гъвкав и отворен за възможности е той.
.