Залезът на мистичните спецификации
Автор: Shutterstock
Първо бяха мегахерците. След това дойдоха гигахерците. След това двете ядра. Сега те са четири, осем, шеснайсет... Процесорната мощ стабилно следва линията на прогресия, описана в закона на Мур*. Скоро обаче това ще спре да интересува чак толкова масовия потребител.
Може да се каже, че всичко това вече се случва. Доказателство е начинът, по който маркетинговите отдели на водещите производители на мобилни устройства подхождат към рекламата на продуктите си. Иноваторите от Apple, които почти винаги излизат с едни гърди пред конкуренцията при въвеждането на нови технологични стандарти и тенденции, в момента практически не залагат на демонстрацията на силни технически характеристики, когато представят своите смартфони, таблети и лаптопи.
Рекламата на MacBook Air например просто определя ултрабука като "напредничав" (advanced). Нищо повече. За да разбере заинтересуваният потребител какъв точно процесор и видеокарта се крият под капака на устройството, колко и каква е RAM паметта и какъв е обемът на харддиска, трябва да се поразрови и да направи свое собствено проучване. Разбира се, цялата тази информация е налична в най-големи подробности, но фактът, че маркетолозите на Apple са счели, че спецификациите не са водещият елемент, недвусмислено показва посоката, в която технологичният сектор е на път да поеме.
През последната година описаната по-горе тенденция се затвърди и с редица други примери. Asus например смени името своите свръхлеки ултрабук компютри UX-21 и UX-31, кръщавайки ги с далеч по-атрактивното Zenbook. Смартфонът на Apple iPhone 4 и таблетът на Amazon Kindle Fire пък са най-показателните случаи, в които устройство, което не набляга на хардуерна мощ, се продава по-добре от конкуренцията си. Защо ли?
Съдържание vs. производителност
Вглеждане в данните на авторитетната анализаторска агенция Gartner за продажбите на iPhone 4 за третото тримесечие на 2011 г. разкрива един феномен, който е доста показателен за индустрията в момента. Въпреки че през този период пазарът беше буквално "наводнен" с устройства с двуядрени процесори и по-големи екрани, Apple успя да пласира 17 млн. бройки от хардуерно по-слабия смартфон iPhone 4 и по този начин отбеляза годишен ръст от 21%.
Очевидният извод е, че при закупуването на мобилно устройство масовият потребител започва да приоритетизира привързаността си към даден бранд, нещата, които той може да свърши с въпросното устройство, и съдържанието, до което той ще има достъп. Всичко това заема по-високо място в ценностната му система от техническите параметри. Спецификациите на устройството започват да имат значение само доколкото те създават условия за използване на нови функционалности.
Някои скептици вероятно ще потърсят обяснението на тази тенденция в култа към Apple и продуктите им. Доказателствата обаче започват да идват и от други компании. Преди по-малко от месец, когато на пазара дебютираха таблет ридърите на Amazon и Barnes and Noble - двата най-големи играча на пазара на електронни книги, тенденцията потребителят да поставя съдържанието над процесорната мощ получи следващото си потвърждение. Kindle Fire, макар и технически "по-нефелен" от конкурента си Nook Tablet, привлече над 1.5 млн. предварителни поръчки още преди да излезе на пазара, сочат данните на агенция eDataSource. Това е почти 2 пъти повече от таблета на Barnes and Noble.
Причината за това е много по-голямото разнообразие на продукти и услуги, което Amazon предлага в своя каталог – освен книги през Kindle Fire могат да се гледат филми и да се слуша музика директно от магазина на компанията. Същото не може да се каже за Nook Tablet, който е ограничен до книжното съдържание на Barnes and Noble. Разбира се, мултимедийната функционалност не отсъства напълно, но тя е поднесена чрез външните разпространители Hulu, Netflix и Pandora.
Сила не значи скорост
В златните години на PC ерата, когато Microsoft Windows беше доминиращата операционна система, единственото мерило за ефективността на една машина бяха техническите характеристики. Това обаче се промени в момента, в който пазарът на софтуерните платформи се фрагментира. След завръщането на Apple и излизането на Google Android и на мобилния, и на настолния пазар вече има реална конкуренция по отношение на операционните системи. По този начин процесорната мощ започна да губи определяща роля – не са рядкост случаите, в които два еднакви хардуера предлагат различна скорост на работа под различните операционни системи.
Пример за това е споменатият в началото на този текст MacBook Air. Въпреки сравнително слабите си технически параметри той изпълнява по-бързо определени задачи дори в сравнение с някой по-нов и мощен лаптоп, който работи под Windows. Доколко това се дължи на използването SSD харддиск или на нещо друго например не е от значение за масовия потребител. Следвайки тази логика, техноблогърът Дрю Браунинг коментира, че електрониката трябва да се оценява от гледна точка на преживяването, което предлага на потребителя, а не от гледна точка на цифри и технически спецификации.
От друга страна обаче, не трябва да забравяме, че именно това "състезание на техническите спецификации" доведе до стремглавото развитие на технологиите през изминалите 10 години. Със сигурност тази тази надпревара ще продължи, но ще се случва все по-тихо и предимно в Research & Development отделите на технологичните гиганти. И в повечето случаи крайните потребители вече няма да бъдат занимавани с нея.
-------
*"Законът на Мур" е формулиран от съоснователя на Intel Гордън Мур. Той се отнася за развитието на изчислителната мощ на процесорите и уплътнението на интегралните схеми. Законът гласи, че на всеки 18-24 месеца, броят на транзисторите върху чиповете (и съответно мощността на процесорите) ще се удвоява
.