Институтът за пазарна икономика предложи 77 мерки за растеж
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага 77 мерки, предприемането на които ще доведе до растеж на икономиката и на доходите в страната. Препоръките са направени на базата на преглед на девет от най-известните международни индекса за развитие и позицията на България спрямо страните с най-добри показатели, съобщи БТА.
Премахване на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове, на данъка върху дивидентите, който според е двойно данъчно облагане, на данъка върху реинвестираната печалба, намаляване на данъка за едноличните търговци от 15 на 10 на сто, колкото е за компаниите, са част от препоръките. Намаляването на данъците ще стимулира изсветляването на доходите, коментира икономистът в института Калоян Стайков.
Икономистите препоръчват и да се повиши гъвкавостта на пазара на труда и да се намалят регулациите на работното време.
Според тях за повишаването на доверието на инвеститорите са нужни балансиран бюджет, по-висока бюджетна прозрачност, по-малко регистрационни, лицензионни и разрешителни режими, по-малко процедури и разходи за регистрирането на собственост и повече интернет-услуги.
Големият дял на държавата е сериозна пречка пред бизнеса, коментира Стайков. От ИПИ предлагат държавните разходи да не надвишават 30 на сто от брутния вътрешен продукт, докато в Пакта за финансова стабилност на финансовия министър Симеон Дянков е записано ограничението да е 40 на сто.
Анализаторите на института настояват да се премахнат държавните субсидии за всички нереформирани сектори, да се осъществи приватизация и либерализация на държавния сектор, а обществените поръчки да се печелят само по обективни критерии.
Основните предизвикателства пред България са създаването на правов ред и икономическото развитие, коментира старши икономистът в ИПИ Петър Ганев. По думите му през последните години държавата
неглижира осигуряването на реда и законноста и регулира единствено икономически взаимоотношения.
От ИПИ предлагат въвеждането на лични пенсионни сметки, премахването на монопола на НЗОК и автономия на университетите.
Колкото повече се отлагат промените, толкова повече се отлага забогатяването на българската нация, коментира изпълнителният директор Светла Костадинова.
.