Маргарита Добрева: Хлябът от лимец е новост за пазара
"Това е скъпа и силна житна култура", казва собственичката на "Елиаз" – Хлебозавод "Горубляне" - София
Какъв е интересът към хляба по стандарт "България"?
- Много голям. Много го купуват и казват, че е вкусен. Учудващо. И аз не вярвах в такъв огромен интерес.
Как си обяснявате този интерес?
- Заради вкуса и заради гаранцията. Наистина определени неща в стандарта са много добри – подобрител не се влага, само евентуално витамин С или разрешен ензим. Много е вкусен и хората вярват на гаранцията. И продажбите се увеличават, неочаквано за мен.
Какво се случва на пазара на хлебни изделия, въздържат ли се хората от употреба на хляб заради разни диети например?
- Не душете журналистите около хляба. В момента цени и всичко се е застопорило. Хората се насочват към здравословните хлябове. Ето сега има огромен интерес към хляба от 100% лимец. Това е древна житна култура, която е с четири обвивки. Когато закупихме житото от Родопите и попитахме защо е толкова скъпо, стопаните ни казаха, че опитали с химикали да третират лимеца, за да може да изкарат по-високи добиви. Но не се получило - не попива, не взема никаква химия. Ако добивът при другите житни култури достига 500-600 кг на декар, при лимеца е 150-180 кг. Това е много силна култура – казват, че влезе ли в нивата, унищожава троскота. И понеже не поема химикали, неговият глутен е много мек, може да се употребява от хора, които са алергични към глутена. Един стопани каза, че като му се разболял конят – расов кон, го оставил десет дена на лимец.
Какъв е интересът на хлебопроизводителите към лимеца?
- Предполагам, че всички хлебари проявяват интерес. Но е скъпо - от 2 до 10 лв. върви килограм жито, както го намериш. Другата година обаче ще е по-евтино, защото стопаните засяха двойно повече. В чужбина е много по-скъп. Няма го - първо расте по високото - в Родопите, второ добивите са ниски. Учени са заснели аурата му – златна е. Хлябът от лимец е много добър - може да се употребява от хора, които са алергични, които имат проблеми със стомаха.
Това ли е нишата сега – здравословните специализирани хлябове?
- Да, все повече хората започват да търсят такива продукти – хляб от лимец, типово брашно, ръжено. Все повече хора се интересуват от биопродуктите.
Какво е бъдещето на пазара на хлебни изделия?
- Бъдещето на България е в храната. Много ни е хубава храната. Даден ни е добър климат. В Турция се опитали да отглеждат казанлъшка роза, взели и земя, но не става същото розово масло заради различния климат. Всичко ни е дала Вселената. Само малко повече да поработваме. Трябва да се промени съзнанието на българина. От това трябва да почнем. Ако 20 години "Елиаз" е на пазара и нещо стане, значи аз не съм се справила. Не е виновна държавата. Преди един век е имало преселения, кризи, земетресения. Правиш каквото можеш, докато съдбата ти се усмихне. Скоро имахме проблем през нощта и тичахме към завода. И тогава синът ми ми каза: "Мамо, замислила ли си се, че за тази земя са умирали хора". И са били селяни. Не са имали социални осигуровки. Просто става от нивата, отива и се бори. И България е била малко по-широчка от сега. Е, те какво са имали? Българинът ще оцелее обаче. Учителят Петър Дънов е казвал, четох, че Вселената, ако иска някой да го направи много твърд – задължително един път се преражда в България. По-твърдо племе и материя от българина няма, ще оцелеем.
.